Учителят ми [ЗАВЪРШЕНА]

23.🔫

Тогава дойдоха от едното нищо майка ми и Крис видимо вбесени. Jungkook ми прошепна:
- Спокойно! Остави на мен!
- Няма! С твоя пуяк аз ще споря!
- Абе ей Сана, кви ги вършиш!? - Крис.
- Квито си искам!
- Нали ти казах да го проумеш, ама не, то говедото си е говедо! И за кво ни лъжеше месец!
- За да го измъкна например!
- Ей, сега ще видим дали ше мислиш така! - каза Крис заплашително след което се опита да застреля Kook с пистолета си, но аз поех удара. Започна да се стича кръв и да попива в дрехите. Усещат пронизващата болка и затрудненото дишане. Kooki ме облегна на кракът си, а майка му се обади за линейка. Майка ми седеше и ме гледаше със самодоволство. Защо го правеше? За Крис да, но тя! Полицай задържаха в пандиза урунгела, а майка ми клекна до мен и ми каза с най-злобната усмивка:
- Получи си го! Сега страдай! - след което си тръгна.
- Спокойно! Всичко ще бъде наред мила! - говореше ми Jungkook, но все повече и повече не си чувствах тялото. Последното нещо което видях бяха сълзите на Kook, които се сипеха като водопад...