Учителят ми [ЗАВЪРШЕНА]

4.😡

Свършиха ми часовете и казах на Клара да върви без мен, че имам работа. Ако й бях казала, все някой щеше да чуе, а не искам глупости, а и тя няма да спре да ме бъзика. Когато се уверих, че съм последната от класа ми тръгнах към изхода на училището. Както той каза чакаше ме отпред на двора. Бързо се предвижих без да ме вижда никой.
- Какво има? - видя, че с едната си тетрадка съм закрила едната си страна на лицето.
- А, просто има хора които няма да спрат да ни обсъждат, ако не по бързаме! - той се засмя и ме поведе из тълпата ученици. Не след дълго бяхме извън училищният терен.

- Сега за какво е всичко това? - запитах изнервена, а той се усмихна самовлюбено.
- Казах ти в голямото междучасие.
- Но... има едно голямо НО! Ти си ми учител! - поясних му щот май забрави.
- Все едно не го знам! - каза с насмешка. - А и си мислех, че поне от друга страна, ще си с мен, за да ти пиша високи оценки! Погледни го и от тази страна!
- Алоу господин Jeon, аз не съм едновдневка ако не си разбрал вече! - казах му с висок тон.
- Хах, можеш да ми говориш на ти! И знам, че не си такава! - каза с услепителната си усмивка. Не мога да кажа на черното бяло! Да има красива усмивка и не само това е красиво! Ооо, Сана стегни се!!
- Ехо?! Земята, до Сана! Къде се изгуби!? - викаше Jungkook със загриженсот докато маха с ръка пред лицето ми.
- Аа, мислех си! - измъкнаха се тънко тънко.
- Хах!
- Добре, не разбираш ли, че могат да те вкарат в затвор за тва, че си с ученичката си?
- Разбирам го, но не ми пука!
- Лол, никога не съм вярвала, че ще чуя това от учител! - учудих се, а той се засмя.
- Нека седнем на пейката! - запътихме се към една от усамотените пейки в парка.
- Добре.
- Така кажи нещо за себе си! - подкани ме.
- Мисля, че знаеш доста от онези неща които пишете вие учителите! - напомних му и отбягнах това да говоря много за себе си.
- Аха! Недостъпна значи!
- Ем да! - казах си честно. - Давай ти!
- Окей. От Busan съм. На 22години. Хах! Също съм завършил пеене и хореография.
- Супер. - тогава някой ми звънна. Извадих телефона си от джоба на коженото ми яке и видях името. Беше Крис. Винаги говорех на високо говорител, а в много редки случай на слушалка.
- Ало келеш кво искаш уе? - Викнах на Крис докато класният ми чуваше всичко, но не че ми пукаше.
- Хейййй! Имам изненада!
- О, не! Ще те пребия! Ясно ли ти е?
- Преди насилието, нека ти кажа за какво е?!
- Давай!
- Хихи! Кларчето я няма!
- Изрод долен! Какво си направил! Ясно ли ти е, че ще те кастрирам, веднъж завинаги!
- Стига стига! Шегувам се!
- Ох, казвай кво е!
- Така, добре.
- Айде, нямам цял ден!
- Е, то как ще имаш кат си с Jeon Jungkook!
- Е вече те набарах! Ще те завра в гроба! Няма да посмееш да дойдеш в училище! Ясна ли съ... - тогава Jungkook, затвори телефона ми.
- Стига! Споко! Аз кат го на барам, ще види от къде изгрява слънцето!
- Едва ли ще го е страх от вас, тоест теб! Оф! - съобщих му объркана.
- Нека да...