14 глава 🌠

542 26 3
                                        

Вече беше вечер. Напълно спокойно и тихо. Всички бяха заспали, както и Алек. Когато Jungkook се върна беше на косъм да се нахвърли на Алек, но естествено бях там, а не искам никой да пострада. Но и щом Kook се върна видях, че нещо малко криеше във вътрешния джоб на якето си. Нямам никаква идея, защото не можах да видя нещото. Едва ли е нещо лошо.

Оставих тези мисли настрани и излезнах на терасата. Толкова беше топло, че нито едно листо на дърветата не се мърдаше. Седнах на плетения бял стол и се отпуснах. Толкова беше ясно небето, че звездите все едно бяха като снежинки. Взирах се в небето и се опитвах да не мисля за живота ми като филм или като история от някоя книга. И тогава падна звезда. Веднага си намислих нещо, но няма да ви го кажа... Все пак не се казва, за да се сбъдне :)

Учителят ми [ЗАВЪРШЕНА]Historias para obsesionarse. Descúbrelo ahora