Учителят ми [ЗАВЪРШЕНА]

5.😘

- Нека да...

- Нека да продължим! - подкани ме.
- Добре. - успокоих се и седнах на мястото си отново.
- Какъв е този твой прякор - Сатаната?
- Хах, ами някой като ме дразни си отнася боя! - обясних и после си метнах косата назад. Той се засмя, докато ме гледаше по особен начин.
- А, защо мразиш Крис?
- Защо ли? Плейбоя! Той ма харесва, ама аз не! И от къде ми има телефона забога?
- Аха! Напълно ми стана ясно!
- Едва ли! Напоследък само изроди има.
- Хъм.

Настъпи мъртва тишина. Какво могат да си кажат учител и ученик извън училище? Не знам. А, най-неловкото е, че ме харесва. Или така твърди. Реших да разчупя тишината:
- Каква музика слушаш или изпълнители?
- Ами, ще се учудиш, но доста кей поп плюс хип хоп. - седях с отворена устна не вярваща.
- Всички учители ни казват, че  слушали класическа музика.
- Да да. И вие да не им вярвате?
- Аз не, ама другите да!
- Хах! А ти... Хъ написали си домашните? - реши май да се базика.
- Да бе! Аз не ги пиша! После от другите преписвам! - реших да отвърна на шегата с шега.
- Лъжеш! - засмя се.
- Ее, не провървя! - измрънках едва в опит да не се разхиля.
- Ама в друго може да ти провърви! - намигна ми. Ами не знам какво вече да му кажа! Заклещена съм от умните му отговори и закачки. Дали да се предам? Това ли искам!? Да съм с него? Да го обичам? Докато премислях всеки един въпрос който няма отговор Jungkook ме целуна. Вече се разтопих! Отвърнах му! Защо? Не знам! Как? Не знам? Сега? Квот стане!
Не след дълго се отдели.
- Ти си луд!
- А ти си по-луда защото ми отвърна! - пак умен ход.
- Тука на игри ли ще си играем!? И аз мога така! - засмях се ту засрамено, ту с предупреждение.
- Нека да видя! - приближи се пак към мен. Сега се сетих за Крис и това, че може да ни снима! Ужас! А, телефона ми завибрира на време да прекъсне нещата. Той се отдалечи от мене и аз изкарах телефона. Непознат номер. Хъм! Затворих и реших да го излъжа.
- Клара ме вика спешно! - Jungkook кимна и ме дръпна за ръката към колата му. Влезнах.
- Нека те за карам! - аз само кимнах. Казах му адреса й и през другото време мълчахме.

Когато стигнахме той ме спря с ръка. Обърнах лицето си към него.
- Сана? Ще бъдеш ли моето момиче? - а сега? Просто следвай сърцето си Сана.
- С удоволствие! - целунах го по бузата и си тръгнах...