Учителят ми [ЗАВЪРШЕНА]

15 глава

Jungkook излезе да се види с познат, Клара има да помага на братовчед си и само Алек нямаше какво да прави за първи път. Все е зает! Сега беше момента да поговорим нормално.

- Хей, Алек!
- Хей. - без да ме поглежда или да излъчва някаква емоция.
- Виж, ам...искаш ли да поговорим..
- Не!
- ...Защо не се опиташ поне..
- Не искам.., не мога...
- Хм...защо...какво..е станало?
- Казах, че няма да говоря! - без да ме поглежда дори и за секунда. Какво бях направила, че да го отблъсна. Защо не иска да ми сподели? Не ми вярва ли?
- Вярваш ли ми?
- Да.
- Аз също! Тогава защо не ми кажеш? - говорехме напълно спокойно, седнали на столовете на помощния барплод.
- Защото...Ох, ЗАЩО НЕ МЕ ОСТАВИШ МАМКА МУ??
- ... - нямаше какво да кажа или отговора.
- Съжалявам...не трябваше да ти викам.
- Моля те, кажи ми...
- ..Добре...

Г.Т Jungkook

Изненадата която подготвям от седмици е почти готова, за това често ме няма. Казвам на Сана, че излизам по работа или да се видя с познат, но аз приготвям изненада, която се надявам да приеме..!

Г.Т Сана

- ..Добре... С Крис се познавахме когато бяхме на 5годинки и тогава бяхме много добри приятели. След година родителите му заминаха с него и аз си намерих нали нови приятели с които да играя. След години ти по телефона ми разказваше как сте в едно училище и че те дразни. Бях сигурен, че говориш за него, защото той лично ми го написа налично съобщение когато бяхте на 14години мисля че. Бях чувал от познати, че много се променил и не е същия човек какъвто го познавахме. Тогава ти завърши училище и дойде тук при мен. На третия ден в който ти се нанесе тук, разбрах от полицаи, които си помислиха, че съм него, че се занимавам с незаконни работи, а то не е така, но той преди да влезе в затвора е написал всичко което е правел на мое име, за да бъда натопен след това, а не той и да гние повече години в затвора, за което с удоволствие ще сторя. А за това което знам много неща свързани с теб и него - той ми казваше, а аз каквото и да правех той не ме слушаше. Надявам се да съм ти отговорил на въпросите и да не съм пропуснал нещо. - накрая най- сетне вдигна очи от масата и ме погледна с лека усмивка.
- Сега олекна ли ти като ми сподели? - усмихнах му се.
- Може да се каже. - хванах ръката му с усмивка на лице.