Учителят ми [ЗАВЪРШЕНА]

17 глава💍

Когато с приятелката ми и Алек стигнахме видяхме Jungkook и Крис. Коремът ми се сви на топка и нямах представа какво се случва.
След секунди забелязах пистолета който държеше Jungkook, но все още не бях наясно със ситуацията.
- Jungkook, какво се случва?
- Нещо което трябваше да се случи много по-рано. Имате ли последни думи които искате да споделите с Крис? - никой нищо не казваше и чакаше да се случи нещо, което щеше да ни промени живота корено.
- Еми щом нямате, тогава да преминаваме към конкретното работа за която сте тук. Просто да се уверите, че.. - и тогава Jungkook просто го гръмна в мозъка. Кръвта се разля и той падна на земята. Вече е мъртъв! А аз още не осмислях нещата и си мислех, че сънувам. Не знаех наистина какво да направя. Да отида и да.орегърна гаджето си или да седя и да гледа трупа. Всичките хора около нас вече бяха избягали. Сигурно и полицията щеше да дойде след минути, но аз седях в същата поза при изстрела и никой не беше продумал и дума.
- Браво бе брат, най- после с нещо да се съглася с теб! - потупа го по рамото Алек, който беше усмихнат до уши. Клара седеше зад мен и тя без да продума. В мен се усещаше ти облекчение, ту напрежение, за това, че нищо не е свършило. Могат да вкарат Jungkook в затвора!
Просто с бавни крачки отидох до гаджето си, погледнах го в очите и го прегърнах. Нямах какво друго да направя, наистина. Ако избягам е просто тъпо, защото досега бягах от човек който вече лежи на пода мъртъв.
- Ъм, Сана? - говореше разтрепереният глас на Kook. Клекна на едно коляно и извади...
- Ще се омъжиш ли за мен? - извади, да пръстен. Еми да си призная нито го очаквах, нито зная от къде дойде това сега. Ръцете ми се разтрепериха и една сълза падна от окото ми.
- ДА! - еми как да не го кажа. Той ми сложи пръстена и всичко изглеждаше повече от наред. Клара и Алек ме прегърнаха в задушаващата прегръдка. Само дето дойдоха...