Пролог

251 11 2
                                    

Неутрална гледна точка.

-Мамо, моля те.- сълзите се стичаха по лицето на момичето, което държеше ръката на майка си.- Не искаме да загубим и теб, така както и татко.

Майка ѝ се изправи с големи усилия, подпирайки гърба си на ръба на леглото.

-Деца, чуйте. Винаги ще съм до вас. Както аз, така и баща ви.

-Мамо...

-Миа, чуй ме. Вие сте най-доброто нещо в живота ми и ви обичам повече от всичко на света.

-Но мамо, не мога... Аз лично не мога да те оставя...

-Рано или късно ще се срещнем отново, на място, по-добро от това тук...

Влюбена В Най-добрия Ми Приятел *Част 2*Donde viven las historias. Descúbrelo ahora