Влюбена В Най-добрия Ми Приятел *Част 2*

глава 10

Сам.

Часът минаваше 12 на обяд. Мама и татко тъкмо се бяха прибрали и мама лежеше на дивана с глава в скута на татко.

-Мама ще дойде след 10 минути. Ще използва кухнята. Алекс и Лидия ще дойдат довечера на вечеря да се видим. Ако искаш покани и твоите родители.- мама хвана ръката на татко.

-Вече съм говорил с тях. Мога да кажа на мама да дойде и да помогне на майка ти.

-Както решиш, но сме достатъчно жени в къщата и ще се справим. Миа и аз сме достатъчни.

-Не, не.- започнахме заедно с татко.

-Ти ще стоиш и ще си почиваш

-Не...- мама се изправи, заставайки на колене на дивана и седна на краката си. Хвана ръката на татко.- Не искам, само не и това, моля те.

-Не ми се моли, няма да стане.

-Моля те, Макс. Не може да ми го забраниш.

-Не. И посмей да те видя в кухнята.

-И какво ако ме видиш там?- мама скръсти ръце пред гърдите си, инатейки се.

-Нищо интересно.

-Хм...- тя вдигна веждите си.

-Мхм. Отивай в стаята веднага, ще звънна на майка ми да дойде.

-Макс...- мама измрънка.

-Не.- той се изправи, излизайки от стаята.

___________________________________________

Седях на стола до масата в градината, наблюдавайки Миа как подрежда масата. Мама излезе на разходка, докато татко влезе да се къпе. Разбира се без той да знае. Ванеса беше в стаята си, а баба и дядо готвеха. Разбира се родителите на татко дойдоха и се включиха в кухнята като изгониха мен и Миа навън. Миа сръчно се хвана да помогне с нареждането на масата докато аз просто стоях и гледах ту телефона си, ту нея.

Мама: Баща ви излезе ли от банята?

Аз: Не е все още. Защо?

Мама: Ако излезе и не съм вкъщи непременно ми пиши.

Аз: Но защо?

Мама: Просто не искам да знае че съм излязла. Има си причина и няма да му се хареса много.

Аз: Ще я кажеш ли?

Мама: Забога не! Ще говорим довечера.