Влюбена В Най-добрия Ми Приятел *Част 2*

Глава 5

Два дни по-късно.

Сам:

С Миа ще сме сами вкъщи няколко дни, което е чудесно. Часът минава 18:00, а ние с момчетата до сега играхме футбол. Реших да се прибирам точно когато телефона ми звънна.

-Кажи, Миа?- попитах, поставяйки телефона си до ухото.- Чао момчета.- извиках, тръгвайки към вкъщи.

-Бате, може ли да се прибереш?- попита.

-На път за вкъщи съм.

-Моля те, побързай.- усещах как беше на косъм да се разреве.

-Нещо случайно да се е случило?

-Да, само се прибери и ще ти обясня всичко.

-На две преки от вкъщи съм. Спокойно.

Не затвори. Нито тя, нито аз. Вървях бързо и слушах тихите и хлипания. Мънкаше си нещо, което не можах да разбера.

-На няколко крачки от вкъщи съм.

-Когато влезеш затвори телефона.

-Миа, плашиш ме.

-Няма нищо.

-Добре.- въздъхнах. Изкачих стълбите пред вкъщи, изваждайки ключовете си.

-Отключено е.- прошепна тихо.

Влязох в къщата, заключвайки след себе си. Не че нещо, но да живееш в квартал, в който постоянно има кражби и не само не е яко. Събух обувките си, влизайки навътре по коридора. Натиснах червената слушалка, влизайки в стаята ни.

-По дяволите. Миа, какво се е случило?!- лежеше на леглото си, облечена само с една от моите ризи, които бях оставил до леглото ѝ, буквално в петно кръв на леглото. Изправих я да седне на леглото, обвивайки ръцете си около нея. Тя от своя страна притисна главата си до врата ми.

-Реших... Реших, че ще му позволя да правим секс... Беше мил и всичко останало... Познаваш го, но накрая просто спря да му пука за мен и въобще за това което прави.

-Кога дойде вкъщи?

-Аз го поканих. Бях твърдо решена, че няма да ме зареже и не исках да го прави... И след разговора с мама и татко реших... И да... Но нещата не станаха така както очаквах.

-Той знаеше, че ти е за първи път, нали?- попитах, отделяйки я от себе си.

-Да... Каза, че ще бъде внимателен... Че няма да ме нарани... Но после всичко се промени...- започна да хлипа отново.