Влюбена В Най-добрия Ми Приятел *Част 2*

Глава 7

Миа:

Събудих се на следващия ден с ужасно главоболие и от звъна на телефона ми. Взех го от масичката, омотавайки одеалото около себе си. Плъзнах прост по екрана, вдигайки.

-Момиче, ти си ненормална...- гласа на най-добрата ми приятелка се чу в ухото ми.

-Защо? Какво съм направила?- взирах се в телевизора отсреща.

-Погледни си всички съобщения.

-Секунда.- отлепих телефона си от ухото, пускайки я на високоговорител.- Така...- завъртях се по гръб на дивана.- защо всички ме питат дали съм добре, нищо не си спомням от снощи...

-Прекали с уискито, което Венелин донесе.

-И той ли дойде?- изправих се рязко, но бързо съжалих.

-Даа... Все пак още ти е гадже.

-Да, вярно, забравих да го зарежа.

-Ммм... Знам, много е доволен от това което направи снощи.

-Стига си овъртала...Чакай малко. Наистина какво толкова съм направила, че чак той да ме нарече каква ли не.

-Момиче, целуна брат си пред всички негови и твои приятели...

-Ти шегуваш ли се?- извиках.

-Напълно съм сериозна.

-О боже мой, аз съм толкова...

-...Тъпа? Не не си, беше под влиянието на повече от половин  шише уиски

-Трябва да намеря брат си веднага.

-Е парка срещу вкъщи е. Играе футбол с моя брат.

-Какво друго се случи снощи?

-Ъм... Това беше най-същественото от всичко.

-Друго?

-Брат ти ти е ядосан, Алис също.

-Тя пък защо?

-Ммм... Нали си спомняш, онзи път когато говорихме, кого харесвала?

-О боже... Тя каза брат ми.

-Даа...

-Знае, че не съм го направила нарочно и никога повече не бих го направила това.

-Е, иди и ѝ го обясни.

-Ще можеш ли да кажеш на Сам да се прибере?