oh,this bad boy [Markhyuck]

~23~

-намерих ги,шефе-заяви гордо младото момче,опирайки гърба си в едно от дърветата в обширния парк.

-о,чудесно.-каза някак иронично възрастният мъж-да,щеше да е направо страхотно,ако те бях пратил да ги намериш.

Това бързо свали усмивката от лицето на момчето.

-добре де,добре. Но поне вече знам как изглежда гаджето му.

-сигурен ли си,че това е гаджето му?

-така изглежда. Марк не се е усмихвал така към някого от години. Явно наистина обича това момче.-лека усмивка отново се изписа на лицето му.

-не говори глупости,а се хващай на работа. Искам това момче мъртво,ясен ли съм?-попита строго мъжът.

-да,шефе-отговори плахо момчето и затвори,прибирайки устройството в джоба си.

Никак не му се искаше да отнема щастието на Марк. Бе чувал доста неща за него и определено не заслужаваше да бъде наранен по този начин. Но изглежда нямаше избор. Той въздъхна,но тогава го връхлетя идея.

»»————-　★　————-««

Марк и Хечан все още бяха на пейката в парка и просто се наслаждаваха на времето си заедно. Говореха си,усмихваха се,разменяха си влюбени погледи и ласки.

Марк се притесняваше,че баща му вече е пратил хора,които да опитат да навредят на Хечан,но се оглеждаше и не забелязваше опасност. И точно когато притеснението започна да напуска тялото му до тях застана някакво момче. Изглеждаше някъде на тяхната възраст.

-познаваме ли се?-Марк вдигна поглед към него и повдигна въпросително вежда.

-не,но мога да ти помогна.

-нямам нужда от ничия помощ,така че може да си тръгваш.-отвърна студено Марк и обви ръце около раменете на Хечан

-ти не разбираш. Баща ти ме прати,за да убия гаджето ти,но не мога да го направя. А ако аз не го направя,той ще прати някой друг.

-и?-високото момче го погледна скептично

-предлагам ти следното. Аз ще кажа на баща ти,че съм го убил,а ти ще се правиш на съкрушен,когато се прибереш. Не искам да ти отнемам любовта. Знам какво е,някога и аз обичах.

-и какво искаш в замяна?-попита Марк,при което момчето се намръщи.

-нищо. Правя го,защото не искам да си наранен,както бях аз.-отговори той

-благодаря ти-той се усмихна леко.-ще ти се отплатя някак.

-не е нужно да...

-не приемам отказ.

Усмивка се настани на лицето на непознатото за Марк момче.

- как е името ти?- попита високия

-наричат ме Джено.

-е,Джено,благодаря ти още веднъж

-трябва да тръгвам сега...чао

Марк отвърна със същото и момчето си тръгна,оставяйки ги сами. Усмивка се бе настанила и на лицето на Хечан,което се стори сладко на Марк. Той си наведе и си открадна бърза целувка. Продължиха с разговорите и смеха.

»»————-　★　————-««
Главата е траш,но какво да се прави.