oh,this bad boy [Markhyuck]

~37~

Разследването по случая на Со Хюк течеше с пълна сила,но нищо,за сега,не доказваше невинността на Марк. Той бе в затвора докато се докаже,че е невинен,което е в нарушение на човешките му права-няма как да бъде лишен от свобода,без да е доказано,че той е виновен. Но нищо не можеше да се направи относно безхаберието и некадърността на полицията.

Марк делеше килия със сериен убиец и това изобщо не му харесваше,но нямаше какво да промени.

Още с влизането си,той се настани на горното легло и се излегна,напълно игнорирайки присъствието на другия.

-момче,много си ми познат от някъде. Срещали ли сме се преди?-опита да прозвучи любезно възрастният престъпник и опря гърда си в стената срещу леглото.

-съмнявам се. Не помня да съм Ви срещал.-Марк се отпусна,сложи ръце под главата си и затвори очи,готов да заспи.

-как се казваш?-възрастният попита,оглеждайки лицето на младото момче,опитвайки се да си спомни откъде го познава.

-Лий Минхюк.-Марк дори не отвори очи,за да погледне другия. Сякаш изобщо не го интересуваше присъствието на възрастният мъж.

-и името ти ми звучи познато. Също така имаме една и съща фамилия. Какво съвпадение.

Минхюк сякаш не чу тези думи,просто продължи да си лежи спокойно,започвайки да се унася в сън

Щом не получи никаква реакция от Марк,възрастният мъж се намръщи.

-ще сме заедно тук за дълго. Не мислиш ли,че трябва да се опознаем?

-едва ли ще съм тук за дълго,но както искаш. Питай каквото искаш да знаеш.-отговори сънливо Марк.

- Добре...Защо те вкараха в затвора?

- Защото съм единствения заподозрян за убийство,с което нямам нищо общо.-обясни накратко Марк. 

-Ясно. Питай нищо ако искаш.

-Същия въпрос към теб.-каза Марк.

-няколко убийства и притежание на наркотици.-отвърна възрастният.

-Винаги ли си живял в Сеул? Би трябвало да съм те виждал,щом имаш общо с убийства и дрога.

- Не,преди живях в Торонто,Канада. Но се преместих тук за да опитам да открия един човек.-обясни той.

-и кой е този човек?-полюбопитства Марк.

-синът ми. След няколко дни става на двадесет и една,което значи,че не съм го виждал от двадесет години. Имахме неразбирателства с майка му и тя си премести тук,но разбрах,че някакъв бос я убил и взел детето.-Възрастният разказваше открито историята си,сякаш имаше чувството,че може да разчита на Марк да го изслуша.

-Моите съболезнования.-Марк седна на леглото и сведе глава-но все пак,как се казва синът Ви? Възможно е да го познавам,на една възраст сме.

-Името му е...

»»————-　★　————-««

Страшно много ви благодаря за 2.4К reads,слънчица❤
Наистина ни очаквах такъв успех, без вас нямаше как да стане.
Също така попаднах на един пост в инстаграм за 10 nct fanfic-а,които може да  прочетете и се разплаках,когато видях мой тик сред тези...
Много ви благодаря още веднъж❤❤❤