oh,this bad boy [Markhyuck]

~29~

Часовете се изнизаха бързо,почти неусетно. Дойонг вече не създаваше проблеми на Хечан,за разлика от Джемин,който не пропускаше възможност да дразни братовчед си. 

Всяко междучасие момчетата прекарваха заедно гушкайки се или разменяйки си целувки. Дойонг ревнуваше,но се стараеше да не го показва пред Джехьон.

След часовете Марк и Хечан отидоха в дома на по-малкото момче. По-високият предложи да направи обяд и Хечан се съгласи.

По-дребното момче се настани удобно на дивана във всекидневната,оставяйки Марк да готви. Започна да се рови из социалните мрежи,докато не усети нечия ръка на бедрото си. Вдигна поглед и видя усмихнатия Марк,седящ до него на дивана.

-Хечани,днес казах ли ти колко много те обичам?

- да,около десет пъти-момчето се засмя леко.

-и ще ти го кажа още много пъти.

Хечан усети някаква странна миризма и се намръщи леко.

-нещо гори ли?-попита той

-само любовта ми към теб,миличък.-Марк явно не усети миризмата.

-Марк,котлона-Хечан стана  бързо от дивана и отиде в кухнята,махайки ястието от котлона. Марк го последва и го гушна в гръб,щом бе в кухнята.

- да поръчаме пица?-предложи по-високият.

-да,добра идея.-Хечан се обърна с лице към Марк.-не ставаш за готвач.

- така е. Вече само ти ще готвиш.

»»————-　★　————-««

Марк и Хечан отидоха в бара,в който по принцип се събираха хората на по-високия. Между устните на Марк имаше запалена цигара,а ръката му бе хванала тази на Хечан. Стояха на едно от сепаретата и се наслаждаваха на времето си заедно,докато междувременно Марк поставяше задачи на хората си.

Телефона на високия звънна и той го извади от джоба на дънките си. Джено му звънеше и той побърза да му вдигне.

-да,Джено,какво има?

-Со Хюк идва за теб. Събрал е много хора,махай се от там,докато можеш.-очите на Минхюк се разшириха. Той стана рязко от сепарето,при което Хечан също се изправи.

Марк прибра телефона в джоба си и взе нож от един от хората си. Подаде хладното оръжие на Хечан.

-пази се,ако си наложи. Отиди зад бара,бармана ще те опъти как да излезеш. Прибери се възможно най-бързо и ме чакай в дома си.-нареди Марк и Хечан бързо изпълни казаното,отивайки зад бара.

В точно този момент вратата се отвори рязко и в бара влязоха около двадесет млади въоръжени мъже,след които влезе с Со Хюк. На лицето му се бе настанила самодоволна усмивка. До него застана и Блу,чийто очи светнаха,щом видя Хечан.

Младите мъже нападнаха Марк,както и всички,които опитаха да го защитят. Хечан тръгна към изхода,както бармана му бе обяснил. След него обаче тръгнаха и двама от хората на Со. Момчето се затича и скоро стигна до врата,която отвори,но пред него бяха още двама въоръжени мъже. Явно Со бе предвидил това.

За Марк не бе трудно да се измъкне от бара,тъй като бе много по-добре обучен да се бие от момчетата на Со. Джено тъкмо спря мотора си пред бара и погледна притеснено към Марк.

- Всичко наред ли е?- попита притеснено Джено

- мислиш ли?-Марк се огледа наоколо и очите му се разшириха,щом видя четирима мъже да вкарват Хечан в някаква кола.-мамка му. Ще взема мотора ти. Прати хора след мен,ще ми трябват.

Минхюк избута Джено от мотора и извади пистолета си. Колата потегли,а Марк се прицели добре. Натисна спусъка и куршума се изстреля към колата. Премина през задното стъкло и се заби в черепа на човека,който държеше Хечан,за да не шава. Така Хечан имаше възможност да се движи,но за жалост от другата му страна имаше още един мъж,който му отне тази възможност.

Марк се качи на мотора и тръгна след колата. Нямаше как да остави Хечан в ръцете на тези изроди. Но Марк си нямаше и представа,че Со пътува към мястото,към което пътува и колата,в която е Хечан.

-айш...какво цели дъртото копеле с това?-попита сам себе си Марк.

»»————-　★　————-««
Дъртото копеле a.k.a. Со Хюк

Та,не мисля че има смисъл и този път да си измислям някакви оправдания защо не качвам често.
Просто нямам свободно време и желание да пиша.