Промяна (Несъвършенство книга 2)

ГЛАВА 7

Ако имам правописни грешки, моля да ме извините. Бързах много. 🥺💋

Стѐфани

Толкова светкавично не съм се обличала никога. Нахлузих дънките си и блузата и натъпках всички останали неща в сака си, без да ги сгъвам. Очите ми бяха замъглени от сълзите, които напираха да се излеят от очите ми. Момичетата в съблекалнята ме гледаха, но се правех че не ги забелязвам. Толкова бях се вкопчила в това да изляза по-бързо от фитнеса, че не обръщах внимание на никого. Отворих вратата и се огледах, все едно се криех от някого. Нямаше го, а това беше идеалната възможност за мен. Побягнах с все сили и не се спрях, докато не излязох пред сградата. Мамка му. Замръзнах на място, краката ми не искаха да помръднат. Тъкмо влизаше в колата си, сякаш ме беше усетил, защото за секунди ме погледна, а по лицето му нямаше никаква емоция. Влезе в мерцедеса, а след секунда гумите засвистяха на паркинга. Изпуснах дълбока въздишка, която не осъзнавах, че съм задържала. Сълзите текнаха сами. Вече можех да си го позволя, когато никой не гледаше. "Какво направих, по дяволите? Защо позволих това да се случи? Той щеше да ме прецака по същия начин, както всички! Той ми се подиграва в очите, а аз глупачката паднах в капана му." Не можех да си поема въздух от хлипанията, които излизаха от гърдите ми. Ходех безцелно в центъра на Пловдив. Зъбите ми тракаха, но не усещах студ, а дори слънцето се беше скрило, но кожата ми все още пламтеше. За средата на декември си беше изключително студено. Нямах представа колко е часа. Погледнах телефона си, часът беше почти 17:00 и видях пропуснато повикване от Тони. Не ми се говореше с нея в момента, не исках да ме вижда такава. Така или иначе в момента отношенията не ни бяха цветущи. Последва друго позвъняване, но този път беше Да̀ниел. Какво пък иска сега?
-Здравей, Дани?
-Стеф, на работа ли си? - никога не поздравяваше този човек.
-Не, днес почивам. С какво да помогна? - вдигнах ръка, за да спра преминаващото такси, то спря веднага и се качих.
-Моля те, отиди до Клише. - стиснах силно очи. Не, не, не. Не ме молеше за това. - Тъй като сестра ти е заета, освен че вкарахме униформи за хостесите, искам да се сменят и тези на сервитьорите. Помогни със скици, моля те.
-Защо аз? Не мога да....
-Мислиш ли, че не съм ти виждал нещата? Не съм глупав. - чакаше отговор, а аз му бях длъжница.
-Добре...
-Супер, сега ще звънна на Георги, за да ти обясни какво ново ще се вкара. - А така.... просто чудесно. По-лош късмет за мен, моля! - Надявам се до утре да приключиш, защото искам да станат по-бързо.
-Ще опитам, защото утре съм на.... - погледнах телефона, защото чух сигнала, че връзката е прекъснала... БЕШЕ МИ ЗАТВОРИЛ!
-Ъъъъъхххххх, защо все на мен?
-Понякога така се случва, мадам. 7,80лв ми дължите. - метнах му парите и се прибрах, за да се преоблека.
*.*.*
Вече двадесет минути стоях пред работното си място и не смеех да вляза. Бях замръзнала. Сигурна съм, че устните ми бяха посиняли. Колата на Георги беше паркирана отпред, значи беше дошъл на работа. Обикалях в кръг, седнах на една пейка, след това стъпвах по плочките, без да докосвам края им.
-Стеф? - обърнах се по посока на гласа, който ме викаше. Колегата ми Данчо беше излязал.
-Да? - погледнах го въпросително.
-Какво правиш толкова време навън? Шефа те чака. - прималя ми. Не исках да влизам. Нямах и отговор на въпроса му защо кисна навън, а не съм влязла. Нищо не му отговорих, а с наведена глава влязох в заведението.
Лъхна ме топлина щом пристъпих, усетих как бузите ми се зачервяват, а ръцете ми си връщаха кръвта.
-Толкова е студено навън. - казах сваляйки дългото си черно палто.
-Нормално, стоиш от половин час там. Полудя ли? - Данчо все още не схващаше, нямаше и да схване.
-Май полудявам. - усмихнах му се леко и се запътих към офиса на Георги.
Застанах пред офиса и изпълних гръб. "Каквото и да става се дръж мъжки!" Надъхвах се сама, след като нямаше кой да ми вдъхне кураж, трябваше да го сторя аз. Вдигнах юмрук готова да почукам, когато чух гласове отвътре. Долепих ухото си до вратата, за да чуя по-добре. Много зряло, нали?
-Дааа, точно там. - какво? Какво ставаше? Коя беше тази? - Ммм, така е чудесно, Георги! - моля??????
Със замах отворих вратата. Пред мен се появи изненаданото лице на Десислава днес от фитнеса и Георги зад нея, която разтриваше рамената ѝ.
-Защо работниците тук не чукат? - ядно ме погледна, защото съм прекъснала малкия ѝ масаж.
А аз стоях все така вцепенена.
-Чукат, просто днес явно са решили, че минават гратис. - гадна усмивка се появи на красивото ми лице, а аз преглътнах обидата, така както всеки път, защото въобще не говореше за чукането на врата.
-Научи ги на обноски, Жоро... - измърка гнусно тя.
Направих се, че не съществува. Изпъчих гърди, както преди да вляза и да ги заваря.
-Дани ми звънна. Тук съм за скиците. Посочих скицника и моливите, които бяха в чантата ми.
-Да, свърза се и с мен. - застана пред компанията си и ми посочи дивана. - Седни, за да ти покажа вашите униформи.
Седнах като в транс. Държеше се все едно не ме познава, все едно преди няколко часа не беше между краката ми. Може би така беше по-добре. Наложих си да се взема в ръце. След половин часово разглеждане и обясняване от негова страна разбрах какво се иска от мен. Десислава явно се беле отегчила от нещата, които говорехме. Седнала на неговото място зад бюрото си ровеше в телефона, а на него сякаш му беше комфортно.
-Това се иска от теб, надявам се да приключиш бързо. Не знам защо Да̀ниел не изчака сестра ти да приключи със задачите си и да ги направи тя. - ауч, това заболя.
-Отивам да си взема нещо за пиене. - съобщи ни придружителката на Георги.
-Аз черпя. - намигна ѝ той, а тя запърха с мигли и излезе. Нещастник!
-Не ме подценявай. - кръстосах крака демонстративно и скръстих ръце пред гърдите си.
-Така ли? - повдигна вежди очудено.
-Да. За да ми звънне Дани, значи знае на какво съм способна. - последното изречение почти го прошепнах, а мускул започна да играе на ченето му.
-Явно не само той знае. - изгледах го злобно, но на него не му пукаше. Стана и се запъти към вратата. - Имаш три часа. - потупа часовника си с два пръста и излезе.
ЛАЙНО! МИРИЗЛИВО ЛАЙНО! Идиот смотан! Как може да има такова държание към мен? Толкова е арогантен! Не мога да повярвам, че правих секс с него. При тази мисъл мускулите ми се стегнаха в приятна болка. Все още усещах горещия му език върху мен. Беше толкова секси. Адски възбуждащо. Досега не бях изпитвала такъв мощен оргазъм. Знаеше точните "копчета", които да натисне по мен, за да се разпадна напълно. Още чувах мръсните думи, които ми шептеше. Кретен Затова нямах вяра на никого, затова нямах и приятелки. С Валерия не бяхме близки. Имахме общи интереси. Не споделях. На родителите ми не им пукаше за мен, а какво оставаше за другите? Въпреки всички мисли, които имах в главата си, ръката ми сама правеше линии върху белия лист. Оставих се на въображението ми. Рядко посягах към гумата, за да изтрия нещо.
*.*.*
Вгледах се в двата модела пред мен. Отличаваха се в съвсем малко. Дамският беше с впит панталон, съответно и пола, когато беше изключително топло. Мъжкият беше семпъл, но се връзваше изцяло с другия. Усмихнах се, защото това, което виждах на листа ми харесваше. Погледнах часовника и се изненадах. Бяха минали по-малко от два часа. Явно насъбралата ми се ярост ми помогна. Подредих прилежно скиците в папка и ги поставих на бюрото му. Нека играем, шефе!
Взех стъпала надолу към клуба бързо.
-Стеф, не знаех, че си тук. - пресрещна ме Зори.
-Да, дойдох за малко, но мисля да поостана. - огледах се, не знаех какво търся, но очите ми шареха.
-Утре сме с разменени смени? - явно Георги е спазил обещанието си и ни е сменил.
-Да, имам работа през деня. Съжалявам. - усмихнах се извинително
-Луда ли си, няма проблем. Без това обичам повече първите смени, просто ще ми бъде гадно, защото днес съм втора, но иначе няма проблем. - слушах какво ми говори, но не я гледах, защото забелязах Георги и Десислава. Той не си позволява пред клуба волности. Говореше си с охраната, а ниската цицеста беше залепена до него, сякаш се вълнуваше от това, което си говорят.
-Зори, извини ме, но имам нужда да пийна. - смигнах ѝ, а тя се засмя.
-Давай, момиче!
-Пет шота текила, Зарко! - бях се качила на щъркела и се надвесих над бара.
-Охо, кого виждат очите ми. - Зарко беше готин, много добре момче. Красив, срамежлив и мразеше интриги. Винаги когато можех идвах по-рано, за да пием кафе.
Докато наливаше шотовете ми пуснаха една от любимите ми песни. Ariana Grande - thank u, next.
-Поздрав! - провикна се той и ми подаде малката табла
-Благодаря! Знаеш какво обичам! - извиках на свой ред и започнах да се движа в ритъм. Взех лайм, наръсих сол на ръката си и обърнах шотовете един след друг. Имах нужда от алкохол, нужда да забравя това, което се случи днес.
Течността се плъзна по гърлото ми и приятна топлина се разля по цялото ми тяло. Песен след песен, шот след шот. Не знам колко изпих, но определено вече бях пияна. Също така не помня откога не се бях напивала. Погледнах крадешком към Георги, все още и беше с Данчо, но придружителката му не се виждаше. Движех се в ритъм с поредната песен, когато някой зад мен ме прегърна и притегли към себе си.
-Здравей, кукло. - този глас ми беше познат, дори и да бях пияна. Опитах се да се откъсна от него, но не успях.
-Пусни ме! - започнах да се дърпам, но без успех.
Отвратителна тръпка премина през цялото ми същество. Бях толкова погнусена, че ми се повдигна.
-Остави ме, идиот такъв! - извиках отново и се опитвах да го ударя както е зад мен.