Промяна (Несъвършенство книга 2)

ГЛАВА 14

Не съм се отказала от книгите! Дори имам идея за следващата. Просто доста неща ми се струпаха на главата. Благодаря на всички, които ми писаха.
Приятно четене. ❤️

Стѐфани

Няколко дни след инцидентна с Дидо, рамото все още ме болеше, но не беше силната болка, която беше в началото. Започвах да я раздвижвам, въпреки че ми бяха казали да не я насилвам. Не мога да стоя с тази стягаща превръзка повече, затова колкото и да беше пареща болката аз стисках зъби. Всеки ден ставаше все по-лесно.
-Стегна ли багажа, сис? - надникна сестра ми през вратата.
-Аха, почти съм готова. - съгласих да замина в новата къща на Дани и Лиз с тях, защото Георги все още не беше казал дали ще идва, а аз исках да се разсея. Да посрещна новата година с приятели ми се струваше страхотна идея. По-добре от това да се наливам с алкохол напушена до небесата. Не знам какво съм си въобразявала. Валерия не ми беше приятелка, а компания да се надрусам. Бях засрамена от лекото поведение, което показвах преди. Всички, на които държах ме мислеха за боклук. Не ги виня, но смятам да променя мнението им за мен.
-Нашият е готов. - съобщи племенницата ми и седна на леглото ми. - Някам търпение! - извика и се засмя със звънливо гласче.
-Ще плуваш ли в басейна, Софи?
-Стефи! Аз заради това идвам! - сериозното изражение на това малко личице не ѝ отиваше и двете с Тони избухнахме в смях.
-Кога ще ми кажеш лельо? - попитах я с вдигната вежда.
-Никога! - изплези се тя.
-След два часа тръгваме, Стеф. Как ти е ръката? - със сестра ми изграждахме отношенията си. Харесваше ми да усещам подкрепата ѝ.
-Ще се оправи. Раздвижвам я. - натъпках и последните неща в куфара. - Ще ми помогнеш ли да го затворим? - седнах върху него, а сестра ми дръпна зиповете.
-Телефонът ти свети. - Тони отиде до нощното ми шкафче и ми го подаде, като преди това ме погледна косо.
'Дидо'
-Хей? - вдигнах аз, а сестра ми не каза нищо, взе София и излезе.
-Стеф, какво правиш? Как си? - гласът му беше сънен, сякаш още беше в леглото.
-Спиш ли още?
-Малко. - засмя се с дрезгав глас, а аз го последвах. - Не отговори на въпроса ми. Как си?
-Всеки ден ми звъниш и ме питаш как съм. Писна ми. - седнах на земята пред леглото ми и си кръстосах краката в поза за йога.
-Да, защото аз съм виновен за това. - издиша тежко, а след това се чу приглушено, все едно главата му беше заровена във възглавницата. - Докато не чуя "супер съм, не ме боли." няма да спра да задавам въпроса дали си добре.
-Спокойно, по-добре съм от вчера. - болеше ме, нямаше как да излъжа.
-Кога заминавате? - смени той темата, а на мен стомаха ми се сви. Беше прост въпрос, но мен ме изяждаше отвътре. Надявах се Георги да не дойде.
-След няколко часа.
-Супер, оправи се, идвам да те взема да пием кафе. Не приемам "не" за отговор. - ентусиазирано изстреля и прекъсна разговора, без да ме остави да откажа.
След 15 минути ми писа, че е пред нас. Не бях се гримирала, но ми беше все тая.
-Тони, излизам за един час, звънни ми ако се случи така, че тръгнем по-рано.
-Добре, но къде отиваш? - не беше нахален въпрос, а просто любопитсво.
-Ще пия кафе с Дидо. - казах докато си обувах обувките.
-Стеф. - издиша сестра ми.
-Мда? - вече я погледнах.
-Какво става с това момче? Започна доста често да те търси...
-Чуватва се виновен, че заради него съм в това положение. Иска да ме черпи кафе.
-Не мисля, че е само това. Искам да внимаваш.
-Сис, голяма съм. Мога да се грижа за себе си. А и какво имам да губя, ако изляза с него?
-Георги... - вдигнах ръка в знак да спре преди да продължи. Не искам да слушам за Георги.
-Достатъчно. - отговорих и излязох.
-Какво толкова те забави? - навън беше студено и бързо се шмугнах в колата.
-Сестра ми.
-Не ме харесва, а? - повдигна вежда и потегли от алеята.
-Няма причина да не те харесва. Отиваме да пием кафе, защото се чувстваш гузен, че извади рамото ми. - засмях се насила, загледана през прозореца.
Рязкото набиване на спирачки накара тялото ми да се стегне. Погледнах изумена към шофьора ми.
-Искаш и да остана без зъби ли? Какво правиш? - повиших тон.
Обърна се с цяло тяло към мен и ме погледна мрачно.
-Стеф, виж, да - чувствам се адски гузен, но това не е единствената причина, заради която исках да се видим.
-Така ли? - нагло отговорих. - И какви са другите причини?
-Харесваш ми Стеф. Готина си. Искам да прекарам повече време с теб, да те опозная. Какво лошо има в това? - беше повече от директен. Не знам дали ми хареса това, че говореше без заобиколки или се стреснах, защото не знаех какво да отговоря.
-Познаваш ме едва от седмица. - това е единственото нещо, което казах.
-Достатъчно ми беше. Нека пием сега кафе, докато не са ти звъннали. - пътувахме до заведението без да обелим и дума. Стана неловко.
-Еспресо и вода за мен. - усмихна се на сервитьора Дидо, докато той не спираше да зяпа мен.
-А за вас какво да е? - подпря се леко на масата, а мен ме напуши смях, защото беше може би с 6-7 години по-малък от мен.
-Фрапе, благодаря. - застоя се още малко на масата ни и изчезна.
-Видя ли какво правиш с мъжете? - засмя се мъжът срещу мен.
-Той е хлапе, на което хормоните му скачат до тавана. - повдигнах рамене и стиснах зъби.
-Боли ли те? - надигна се от мястото си.
-Да, спокойно. Нормално е да ме боли. Ще се оправи. Вече съм по-добре. Днес ще махна шината.
-Сигурна ли си?
-Мхм.
-На вила, а? - смени рязко темата.
-Да, малко разнообразие. След това се захващам с още модели, тези които направих вече се шият.
-Страхотно, имаш талант.
-Благодаря. - отпих от фрапето си, което беше оставено преди секунди пред мен.
-Георги ще бъде ли там? - хвана ме неподготвена с този въпрос.
-Ъммм.. не знам. Защо ми задаваш този въпрос?
-Интересно ми е просто. - настани се назад в стола и скръсти ръце пред гърдите си.
-Трябва ли да знам нещо? - повдигнах вежда и се молех да греша.
-Бях в Клише, за да хапна и се разменихме няколко думи.
-Моля? - какво му е казал Георги? Дали му е казал за нас?
-Да. Този иска да те чука, Стеф. - едва не се задавих от думите му, но той продължи. - Пита ме какво търся в клуба, след това каза да стоя далеч от теб, че дори няма да използва мен и теб в едно изречение и някакви такива... - стоях с отворена уста и не знаех какво да отговоря.
-Да, доста е предпазлив към работниците си.
-Стига глупости. Казвам ти. Той те иска. - беше сигурен в това, което казва.
-Недей, моля те. Пълни глупости са това. - метнах с ръка във въздуха, за да омаловажа твърдението му.
-Ще я видим тая работа. - погледна ме косо и запали цигара.
В този момент телефонът ми започна да звъни. Анастасия.
-Извини ме. - станах от масата и натиснах зелената слушалка.
-Анастасия Велика, радвам се да те чуя.
-Стеф, как си? Готова ли си за приключение?
-Доста си развълнувана, Сис. - по гласа ѝ личеше, че няма търпение да отидем.
- Да, но това че съм малко бременна допълнително ме кара да съм ентусиазирана.
Засмях се на отговора ѝ.
-Нямам търпение да родиш. Да нагушкам това бебе.
-Има още доста време, но аз също нямам. Петър е откачил. Май повече от мен.
-Нормално е. Толкова е щастлив.
-Да и много грижовен. Чак задуша понякога. - прошепна, за да не я чуе. - Къде си? Сестра ти ми звънна, че след малко тръгваме. Ще се чакаме преди Клише, за да тръгнем заедно.
-Аз... съм на кафе, ще дойда след малко.
-Добре, целувки.
-Трябва да тръгвам. - седнах и отпих голяма глътка от напитката си.
-Няма проблем, ще те закарам.
-А... не, спокойно, ще хвана такси. - не исках хиляди въпроси от всички.
-Не приемам откази. - хвърли пари на масата и стана. Щях да изтърпя любопитните погледи.
Паркирахме пред клуба, а трите коли бяха там, чакаха ме.
-Благодаря ти много. - тръгнах да отварям вратата, но Дидо ме спря. Поднесе лице към моето и ме целуна нежно по бузата.
-Аз благодаря, че прие да се видим. Весело посрещане на новата година.
-И на теб. - усмихнах се плахо, защото знаех че ни наблюдават и излязох от колата.
***
Пътувах с колата на Анастасия и Петър. Лиз и Дани бяха с Радост, а Тони си бяха тримата с малката. Изпитах облекчение и разочарование, когато не видях колата на Георги пред Клише.
-Така, явно никой няма да попита. - намали Сиси музиката и се обърна към мен. - Така че аз ще го направя. Какво става между теб и това момче? - очаквах го, но въпреки това ми стана малко сконфузено.
-Сиси, приятели сме. - краткият ми отговор я накара да ми зададе и следващия въпрос.
-Как така приятели? Аз не виждам нищо приятелско в това как те целуна по бузата, Стеф.
Премигнах няколко пъти, аз също не виждах.
-Хвана ме неподготвена. Не искам връзка сега. Искам работата ми с Тони да потръгне. Тя е на първо място. Наистина приемам Дидо за приятел. - бях честна с нея.
-Хм.. а, да те питам за...
-Спираме за тоалетна и кафета. - прекъсна я Пит и я погледна предупредително.
Сиси се сви на седалката, защото всички знаехме какъв ще е въпросът ѝ.
-Да, а и съм гладна. - погали корема си и всички се засмяхме, а аз бях благодарна на Петър.
Телефонът ми издаде звук за съобщение.
"Сега осъзнах, че те поставих в неудобна ситуация. Извинявай. Надявам се не са те разпънали на кръст."
Дидо беше мил, колкото и да не признавам.
"Няма проблем, ще се справя с въпросите." - отговорих и тикнах телефона в чантата си.
-Бавняци, защо се влачите толкова? - засмя се Дани, докато отхапваше от сандвича, който си беше взел.
-За да можеш да се похвалиш, че си ни минал. - смигна му Пит и всички се засмя, а Да̀ниел свъси вежди.
-Това беше подло. - засмя се на свой ред и продължи да дъвче.
-Хей. - Тони, Радост и Елизабет си говореха нещо, но млъкнаха, когато приближих към тях. - Ако трябва ще се махна? - посочих с палец зад гърба си.
-Стеф, нищо важно. Обсъждахме кой какво е взел. Как ти е рамото? - усмихна ми се нежно Елизабет.
Погледнах ги и трите подозрително, но тя бяха железни.
-Добре е. Щом има басейн, всичко е наред.
-Два са. Вътрешен и външен. - усмихна се доволно Лиз.
-Уха... - това успях да кажа.
Да̀ниел застанах зад Елизабет и я прегърна, а тя се усмихна широко. Прошепна ѝ нещо в ухото, а по лицето ѝ полази срам.
-Да̀ниел! - всички знаехме, че палавият Дани е тук, а на Лиз и стана неудобно.
-Ако сте си изпили кафетата, нека да тръгваме. Чака ни купон! - Смени той темата, а всички се съгласихме.
***
-Еха.... - знаех, че къщата е хубава, но такъв разкош не съм очаквала. Сигурна съм, че и другите от компанията смятат така.
Отне ни половин час, за да я разгледаме и всички точеха лиги по вътрешния басейн с топла вода.
-Не че съм нетърпелива, но мога ли да вляза в басейна? - Софи дърпаше майка си за ръката.
-Върви се облечи банския и си вземи пояса.
-Юхууу. - затича се към горния етаж.
-Най-хубавото на тази къща е, че на горния етаж не се чува нищо от това, което става долу.
-Добре си го измислил, Дани. - мъжът на сестра ми го потупа по рамото. - Чудесна къща. Наистина.
Всички от присъстващите се съгласихме. Беше уникална.
-Искаш ли да поплуваме? - дойде до мен Радост.
-Не я познавах добре, но изглеждаше мила.
-И нека алкохолният туризъм започне СЕГА! - чу се силна музика от всички страни, а Дани и Лиз влязоха с два подноса с коктейли.
Силни бяха. След третия коктейл се поклащах заедно с музиката. Помогнаха ми да се отпусна и да избягам малко от мислите си.
Кетъринга, който бяха поръчали беше много вкусен и имаше в промишлени количества.
-Много добра инвестиция, човече. - Пит похвали Да̀ниел.
-Искам само да кажа само едно... - прокашля се той. - Идеята беше на Елизабет. Бях доста скептично настроен, но тя ме убеди, че си струва. - целуна я по челото и я притегли в прегръдка. - И още нещо. Кетъринга, който хапвате в момента е от новата фирма на Елизабет. Това е другата новина, която искахме да споделим. - усмихна му се, гледайки го в очите с толкова много любов. - Без нея и идеите ѝ... съм загубен. - всички ги гледаха с такова възхищение.
Поздравихме Елизабет за чудесната работа. Наистина беше красиво и вкусно. С нейната креативност това можеше да се получи. Страхотен резултат. И къщата и кетъринга.

-Здравейте, приятели! - замръзнах на място, а всички се обърнаха в посоката от която идваше гласът....

Ако все още не обичате, моля ви оставете по един лайк и коментар. 😪❤️