Промяна (Несъвършенство книга 2)

ГЛАВА 1

Надявам се да ви хареса и тази история, както на Елизабет и Да̀ниел. Често ще ги срещате и тук. ❤️

Стѐфани

Отворих си очите с усещането, че закъснявам. Погледнах телефона си и скочих. Наистина закъснявах. Да̀ниел щеше да ме убие. От месец работех в Клише като хостеса, честно казано ми харесваше, но мечтите ми бяха други. Съгласих се на тази работа, защото сестра ми настоя да започна да се занимавам с нещо. Не я виня. Понякога чувството, че съм ѝ в тежест беше огромно. Не исках това. Тя имаше семейство, кариерата и по тръгваше доста добре. А аз? Аз бях грешката, която мама и татко ѝ предоставиха, когато заминаха за САЩ. Не се интересуваха какво искам аз. Дали искам да замина с тях и какво ще правя с бъдещето си. Просто искаха да се махнат от България, само двамата. Сестра ми нямаше как да ме остави на произвола на съдбата и да не ѝ пука. Не беше такава.
Унесена в мисли, телефонът ми ме изкара от транса.
-Къде си, Стеф? - Да̀ниел дори не ме поздрави.
-Идвам, успах се, съжалявам. - той затвори без да каже нищо.
Напъхах в една чанта гримовете си, защото за да посрещаш и настанявал гости, трябваше да изглеждаш добре.
Тежи ми много грешката, която направих с Елизабет, но въпреки всичко тя е мила с мен. Когато идва в клуба, винаги ме заговоря и се държи добре. Заради нея ме наеха. Да̀ниел ме накара да разбера, че ако не е била тя е нямало да започна работа. Радвах се за двамата.
Аз бях просто курвата, която всичко чукаха.
*.*.*
Закъснявах с половин час за работа. Втора смяна.
-Извинявай, ще си напиша час по-малко. - извиних се на колежката, която беше останала да работи.
-Това не се случва за първи път, Стеф. Стегни се. - врътна се на високите си обувки и излезе.
Издишах тежко. Всички се държаха грубо с мен. Разбирам и защо. Всички знаеха, че заради мен нападнаха Елизабет. Моя телефон беше причината за всичко. Никога не съм искала това.
Тихо се чукна на офис вратата.
-Секунда. - нахлузих роклятани отворих.
-С Дани искаме да говорим с теб, оправи се и ела, аз ще го замотая малко. - усмихна ми се Лиз и се отдалечи.
-Как можеше той да не я обича? Беше толкова добра. Държеше се с мен така, все едно нищо не е станало...
побързах да се гримирам  след 15 минути бях при тях.
-Днес Георги се връща на работа. Беше в отпуск месец и половина. Тъй като хората, които идват тук са доволни от твоята работа, искам да му разясниш какво се е случило през това време. След малко заминаваме и седмица няма да ни има в града. - благодарна съм ѝ на Дани, че не ме изрита като куче.
-Добре. - поклатих глава в знак на съгласие.
Станаха, за да си тръгнат, но ги спрях.
-Елизабет, искам още веднъж да ти благодаря за отношението, което имаш към мен. Не съм и мислела, че точно ти ще бъдеш толкова добронамерена.
Тя се усмихна и ми смигна, а мъжът до нея направи гримаса. Явно не беше съгласен с милото държание на момичето си.
-Няма за какво. Всеки заслужава втори шанс. - тя ръгна Да̀ниел в ребрата, а той разбра намека и се усмихна тъжно.