Промяна (Несъвършенство книга 2)

ГЛАВА 3

Стѐфани

Прибрах се, опитах се да поспя, защото бях супер изморена, но само стисках очи. Не се получаваше. Затворих ли клепки, веднага е съзнанието ми изплуваха думите на Георги. Държеше се с мен отвратително, може би с причина, но не ми беше приятно. Поех си дълбоко въздух и седнах в леглото ми. Проверих си телефона за пропуснати, имах едно от Анастасия, сестрата на Дани, която чака бебе.
"Свободна ли си днес? Искам да излезем, защото откачам вкъщи, а не ми позволяват да върша никаква работа."
Усмихнах се гледайки телефона. Сиси беше толкова мила. Радвах се за нея и Петър.
"Да, така или иначе не мога да спя, дай ми час, за да приготвя."
Хвърлих телефона на леглото и влязох в банята. Толкова бях намръзнала, за да чакам таксито. Не усещах студ навън, а само думите на Георги, които се повтаряха в главата ми. Винаги съм знаела, че е сериозен, че рядко се усмихва и е директен, но ме заболя от нещата, които ми хвърли в лицето. Отново сълзи се спуснаха по лицето ми и се сляха с горещата вода, която обгръщаше тялото ми. Нямаше да позволя да ме пречупи. От днес ще види, че няма да се дам. Няма да ме пречупи. Идиот!
Сложих колкото се може повече грим и приготвих да си взема възможно най-късата ми и разголна рокля. Гърбът ѝ беше гол, а дължината над средата на бедрото ми. Цветът - шампанско. Сестра ми Тони има дизайнерска фирма, която се развива изключително добре. Винаги прави модели по моите размери, защото съм висока и слаба. Сайтът ѝ е пълен с мои снимки, особено на роклите. Фотографът каза, че камерата ме обича. Изпитвах удоволствие, когато снимахме нови колекции.
За срещата със Сиси облякох дънки с висока талия, Бяла блуза, на която пише "Sorry not sorry." И дълго черно палто. Напъхах роклята и обувките ми в малък сак, защото срещите с Анастасия продължаваха дълго, а след това право в Клише за поредната смяна.
*.*.*
-Точна, какво винаги. - поздрави ме Сис, тъкмо спря колата, когато излизах.
-Мразя да закъснявам, знаеш. - седнах до нея и се целунахме по бузите.
Дори и бременна, изглеждаше заслепяващо. Косата ѝ беше станала още по-дълга, бузите ѝ по-пухкави, а слабото ѝ тяло придобиваше извивки точно където трябва.
-Изглеждаш чудесно! - усмихнах ѝ се, с тя въздъхна.
-Така и се чувствам, но не ми позволяват да правя нищо. Като безполезна гъба съм. По цял ден се чудя с какво да се захвана.
-Петър къде е? Не ти ли прави компания? - тя потегли към центъра на Пловдив и се сляхме с трафика.
-Пит помага на майка ми и Дани, а след като вчера брат ми и Лиз заминаха за една седмица на ски, има още повече работа. - сви рамене, докато гледаше сфетофара. - Къде ти се ходи?
-Няма значение, само да не е в Клише. - засмяхме се в един глас.
Беше спряло да вали, но снегът се беше натрупал и предвижването от точка до точка ставаше по-бавно. Харесвах зимата, защото създаваше чувство на уют, които не познавах. Родители ми не се бяха прибирали от три години. Липсваха ми, не се чувахме често. Когато им звънях те все бързаха за някъде, винаги нямаха време. Един ден се отказах да ги търся, за да видя дали те ще го направят, е от месец не са се свързвали с мен. Усмихнах се тъжно на себе си при мислите за тях.
-Стеф, какво става? Изгуби се някъде. - бяхме пристигнали в едно заведение на име Шоушоу. Готвеха уникално.
-Отнесих се, извинявай. - тя не попита повече, така или иначе не ми се разговаряше за семейните несгоди.
*.*.*
-Ако Дани разбере, че пренебрегвам вкусната храна в Клише, ще ме убие. - засмя се Сиси и набоде още един път от вкусния чийзкейк.
-Е, той трябва да разбере, че имаш нужда от разнообразие, особено сега. - започваше да ми става топло, затова навих ръкавите си нагоре. - Тук е изключителна жега.
Приятелката ми замръзна на място.
-Стеф, какво е това. - посочи голяма синина на лявата ми ръка.
-Ам... нищо, за което да се тревожиш. В клуба стават такива неща. - усмихнах се с половин уста и отпих от кафето си, за да разбере, че не ми се говори по темата.
Времето с прекрасбата сестра на Да̀ниел минаваше изключително бързо. Толкова беше позитивна, сладкодумна. Докато обикаляме по магазините не усетих кога е станало 18:00 часа.
-Закъснявам! - изпищях аз. - Георги ще ме убие. Мразя да закъснявам, а ми се случва за втори път тази седмица. След час трябва да застъпя смяна. - започнах да нервнича
-Спокойно, Стефи, тръгваме. - отнесени от магазините, в който влизахме и от нещата, които купувахме, времето беше отлетяло.
-Кога ще разберем пола? - исках да изтръгна мислите ми от това, че закъснявам.
-На Бъдни вечер ще разберем пола. Не го знаем, Елизабет говори с доктора и тя взе резултатите. Нещо като изненада. - вълнението ѝ се личеше в гласа.
-Това е страхотно, Сиси! - спряхме пред едно от платените паркоместа на Клише, а на мен ми се сви стомаха.
-Изглеждаш притеснена, какво има? - сви вежди тъжно.
-Трябваше да съм точно в 18:00 да съм тук. Един час преди да започна работа, защото колежката ми да ми предаде смяната. Не искам проблеми. - говорех бързо
-Скъпа, едва 15 минути си закъсняла, за това "предаване на смяна". - направи във въздуха кавички, но не знаеше Георги колко му се нрави ситуацията.
-Благодаря за хубавия ден, Сиси! - прегърнах я и излязох на студа.
Анастасия отпътува, а аз събирах смелост, за да вляза в клуба. "Хайде, Стѐфани! Не бъда страхливка, не си закъсняла чак толкова."
Отворих вратата със Виктор.
-Здравей, секси. - при тези думи стомаха ми се сви.
Не му отговорих, направих се не съществува. Той застана пред мен с грамадната си фигура и не пускаше към заведението.
-Махни се от пътя ми! - погледнах го със злоба, но той само се засмя мазно.
-Не ми говори така, малката. - ближи се към мен, а аз се отстъпих назад с крачка.
-СТЀФАНИ! - обърнахме се и двамата в посока на гласа, който ме викаше.
Виктор ми направи място, а в дъното видях Георги, адски ядосан.
-В кабинета ми! Веднага! - обърна се и дори не погледна дали го следвам, зашото знаеше че е така.
-Пак ли сгафи, малка мърло! - извика Виктор зад гърба ми, а аз вдигнах среден пръст във въздуха и дори не го удостоих с отговор.
Вратата на кабинета му беше отворена. Чакаше ме, мамка му. Никога бе закъснявах, а за два дни се случи два пъти. Вдигнах поглед, молейки се да не се предам и да отстоявам себе си.
-Добър ден. - беше с гръб към мен и ровеше някакви документи.
Никога не съм го виждала в нещо различно от костюм. Като управител на Клише, беше задължително да е облечен подобаващо, но днес беше с бяла блуза, а в гръб изглеждаше още по-огромен. Дънките описваха перфектния му задник. Откъде изкара това тяло? Да, беше изключително красив, но никога не е изкарвал такова тяло. Аз бях висока и на високи токчета бях почти колкото него. Мускулите му се движеха под Бяла тениска, а аз бях като хипнотизирана.
-Взе ли си хапчета? - този въпрос ме изкара от транса.
-Ъмммм.... не. Защо?
-Мислех, че закъсняваш, защото си отишла до аптеката. - погледна ме с изпитващ поглед.
Погледът му се заби в моя. Веждите му се вдигнаха питащо.
-Е, имаш ли отговор? - опитваше се да не подразни, но нямаше да му позволя.
-Извинявайте, господин Колев, няма да се повтори, а сега трябва да отида, за да се преоблека. Колежката ми чака. - изненада премина през през очите му. Не очакваше такъв отговор.
Доволна не себе си навих ръкави нагоре, врътнах се и излязох. Оставих го без отговор. 1:0 за мен, Георги.
Не можех да закопчея роклята на врата си. Въртях се като пумпал. Копчето се беше закачило по грешен начин и стоеше накриво деколтето ми. Обух си обувките, които бяха около 15см и станах още по-висока. Трябваше да намеря колежката ми и да ми помогне с роклята. Отворих вратата, държейки с другата роклята. Изведнъж се блъсках с някого и погледнах вдигнах глава. Никога досега не съм била толкова близо до Георги. Можех да видя зениците му, които се разшириха. Бях почти на неговото ниво с тези обувки. Усетих, че си поема въздух през зъби, а погледа му се спуска надолу по тялото ми.
-Има ли нещо? - усмихнах му се, защото му беше неловко, виждах го.
-Търсих Зори, за да ѝ кажа, че може да си вземе отпуск, както помоли. - преглътна тежко.
-Няма я тук, аз също я търся, защото копчето на роклята ми се закопчва накриво и ми е крива роклята. - опитах се да мина от едната му страна, но той не ми позволи.
-Обърни се. - заповедническия му тон прокара тръпки по тялото му.
Завъртях се без да кажа нищо. Знаех, че ще види отблизо целия ми гол гръб, който не оставаше много на въображението. Хвана косата ми я сложи от едната страна на рамото. Погледнах към ръцете си. Бяха настръхнали от докосването му. Потръпнах, а той няма как да не е забелязал. Леко започна да оправя копчето, сякаш не бързаше за никъде.
-Толкова ли зле? - станах нетърпелива, чувствах се неудобно. Исках да се махна от него.
-Не, готово е. - обърнах се към него, за да изляза, защото все още стояхме на касата на вратата. Но той не помръдваше. За първи път видях лека крива усмивка в единия ъгъл на устните му. Беше красив. Много красив.
-Може ли?
-Какво да може? - в гласът му се личеше, че му е забавно.
Така ли ще играем, Колев? Добре...
Долепих се още по-близо, опрях ръце в гърдите му. Усетих как се стяга под тях. Доближих се до ухото му и прошепнах:
-Да те мина, че имам работа. - усмихнах се, когато срещнах очите му, все едно си беше глътнал езика.
Отмести се от пътя ми, а аз леко поклащах ханша си. 2:0 за мен, шефе.
Винаги когато съм го виждала е бил строг. Никога не се усмихваше и винаги беше зает. Постоянно работеше, чух че докато го нямаше е отварял собствен бизнес, но нямам идея какъв. Да го видя такъв днес, беше ново за мен.
Заведението започваше да се пълни, докато охраната на вратата проверяваше всеки един от клиентите. Политика на фирмата. Да̀ниел няма да допусне да стават грешки и явно имаше пълни доверие на Георги. Личеше си, че разбира от работата си и му харесва това, което прави.
-Имаме маса на името на Антон Съботинов, красавице. - дъхът му удряше на алкохол и се беше приближил твърде много до мен. Отдръпнах се, не ми беше приятно. Погледах в папката пред мен и поведох компанията към сепарето им.
-Заповядвйте. - посочих с ръка мястото им и се обърнах, но пиянката ме сграбчи за ръката.
-Къде отиваш, кукло? Ти не вървиш ли в комплект със сепарето. - изкривих лице от болка. Ръката ми беше синя от вчера, а сега щеше да посинее още повече.
Не казах нищо, само клекнах, за да се опитам да се освободя от хватката, но без успех. Изведнъж ръката ми беше свободна, а онзи падна на сепарето, съборен от удар в лицето. Вдигнах поглед нагоре, а Георги стоеше над мен и говореше с охраната.
-Идваш с мен. - надвика музиката до ухото ми. Беше бесен, а аз притеснена.
-Имам работа, Георги. - подтичвах след него, зашото вървеше прекалено бързо, с аз на тези токчета не можех.
Спря рязко и се обърна към мен, а аз се забих в него.
-Утре ще пристигнат униформите, с които ще работите. Ако не беше облечена като курва, нямаше да стават такива проблеми. - влезе в офиса си и ме остави в коридора изумена.
Сериозно ли ми каза това? Очите ми започнаха да парят, а сълзите заплашваха да се излеят от тях. Не! Достатъчно търпях!
Влязох с гръм и трясък в офиса му, а той се беше подпрял на бюрото си с две ръце и дишаше тежко.
-Слушай какво, тъпак нещастен! Не ми пука, че си ми шеф. Нямаш право да ми говориш по този начин. Да, може да съм парцал, но няма да си избърсваш обувките в мен. - рядко се ядосвам толкова много, но той прекали.
-Извинявай. - пристъпи към мен и ме хвана за голите рамене. - Не трябваше да ти казвам това, но погледни се... Кой не би искал да седиш до него, за да му красиш масата? - преглътна тежко, а аз изгубих думите си.
Какво искаше да ми каже?
-Не те разбирам... - прошепнах едва чуто.
-Как какво искам да кажа, Стеф? - удари с юмрук по масата, а аз подскочих. - Идваш на работа като някоя секс богиня и очакваш клиентите да стоят мирни????? НЯМА КАК ДА СЕ СЛУЧИ!
Отварях и затварях уста, не знаех какво да кажа. Дойдох, за да му крещя, а не излизаше глас от мен. Отново се подпря на бюрото си, с гръб към мен.
-Не само аз идвам облечена така...
-Да виждаш на колежките ти чак такива намеци да правят? - гласът му беше пропит с горчилка.
-Аз... аз не знам, не съм забелязала...
-Не си, защото си свикнала на такова внимание, харесва ти да си харесвана и желана. Искаш всички погледи върху теб и ги имаш.
Поклатих отрицателно глава в знак на несъгласие.
-Не, не е така... - но той не ми даде възможност да продължа.
-Искаш всички да се кланят на тези дълги крака. - заобиколи не, а аз стоях като в транс.
-Искаш... - тогава усетих пръста му в основата на голия си гръб. - Искаш всички да си мечтаят за тази перфектна кожа. Да си представяш как те чукат на задна. - продължи нагоре с два пръста и стигна до врата ми.
По тялото ми премина ток. Само с лек допир този мъж ме накара да изтръпна. Не знаех защо и как се случва, може да съм мазохист, но ми беше приятно.
-Всичко, което виждат в теб е секс. - при тези думи се обърнах и плесница се залепи за красивото му лице.
-Нямаш право да ми говориш по този начин. Не съм уличница, Георги! - развиках се, гледайки го в очите.
Отстъпих назад, защото той направи крачка към и съвсем скъси дистанцията между нас. Нямаше и сантиметър, който да ни дели. Гледахме се злобно и дишах не тежко. Миришеше на моето любимо портокалово уиски и на уникален мъжки парфюм. Опитах се да запазя самообладание в тази надпревара по гледане в очите, но той нямаше да отстъпи. Стана ми неудобно и извърнах поглед от него. Отстъпих назад без да казвам каквото и да било, но той хвана ръката ми, а аз изкрещях от болка.
Като опарен ме пусна, а аз се хванах за ръката. Погледна надолу и видя огромното синьо петно.
-Какво е това, мамка му? - четеше се безпокойство в очите му.
-Нищо, синина. - не исках да казвам от кого е.
-Стеф, започваш да ми лазиш по нервите. - хвана нежно ръката ми я огледа. - Това не е от удар. Виждат се синини от голяма ръка, която те е стискала. - бях наясно, че не трябва да го лъжа, но...
-Кой те е стискал толкова силно, Стѐфани? - гласът му се повиши раздразнено.
-Георги.... не искам да натопявам никого.... - интригите на работното място не ми бяха по вкуса.
-Няма да излезеш от тук, докато не ми кажеш, а аз започвам да губя търпение.... ОТ КОГО ТИ Е СИНИНАТА? - извика, а аз разбрах, че нямам избор. Беше меко казано бесен....

Искам мнения. ❤️❤️❤️
Дай и едно вот-че за стимул. 🥰❤️
Надявам се да ви харесва. 💋