Промяна (Несъвършенство книга 2)

ГЛАВА 6 🔞🔞🔞

Георги

Усещам, че започвам да навлизам в дълбоки води с момичето до мен. Не проронихме и думичка, докато пътувахме към фитнеса. Музиката гърмеше в колата ми. Не смеех да погледна към Стеф, която се наслаждаваше като леко се поклащаше на пасажерското място.
Приятели?? Голям съм тъпак. Как мога да бъда приятел с нея? Трябваше да си я избия от главата. Досега да бях я чукнал набързо и да бях забравил. Бясната целувка в Клише не ми даваше мира. Помня всеки нейн тих стон, всяко завъртане на езика ѝ в устата ми и всеки допир. Още усещам ръцете ѝ в косата си. Всичко беше толкова сюреалистично. Защо ми трябваше да я търся днес? Сам не можех да си отговаря. И сега фитнес? Побърквах се. Жегна ме непознато чувство, когато ѝ казаха от агенцията, че искат да я снимат. Не исках "само да я закарам, защото сме приятели", а за да видя що за стока е тази агенция. Не се интересувах от мода, но щях да я проуча до утре.
-Георги... чуваш ли ме? - тръснах глава и се погледнах към нея.
-Да, чувам те. - кого лъжех...
-И като ме чу, какво ти казах? - усмихна се развеселено, защото много добре знаеше, че нищо не съм чул, докато си мислех за нея.
Спрях колата пред фитнеса на моя приятел и с цялото ми тяло се обърнах към Стѐфани.
-Относех се, признавам! - вдигнах длани в моя защита.
-Отнесе се? И къде? - скръсти на свой ред ръце пред гърдите си, леко задоволство се прокрадна в погледа ѝ.
Тази игра не отиваше на добре. Чувствах, че комуникацията ни е флиртаджийска.
-Как ме очакват пичета в клинчета точно ей там. - посочих сградата пред нас.
Усмивката ѝ изчезна за част от секундата, но се окопити.
-Супер. - отговори безразлично. - Да ги видим.
Тръгвайки да излиза от колата дънките ѝ се бях смъкнали така, че прашки се подадоха над тях. Призля ми. Нарочно ли го направи? Преглътнах тежко. Не трябваше да съм тук, не и с нея. Да, не трябваше, но разум нямах точно в този момент. Изскочих от колата и я настигнах.
-За къде бързаш? - бутнах я с рамо.
-Искам да тренирам! Тези крака как мислиш, че се поддържат? - смигна ми и отвори вратата на залата.
Мамка му, знаеше как да провокира. Още когато я видях днес сутринта, дъхът ми спря. Бях сигурен, че без грим е красива, но не очаквах да прилича на бебе. Толкова чиста. Големите ѝ кафеви очи, почти черни ме гледаха така, все едно очакваше да ѝ дам бонбон. Трябва да направя нещо по въпроса с този грим. Тази красота не трябваше да се скрива под тонове грим.
Тя подаде картата си, а аз бях изненадан.
-Ти имаш карта тук?
-Да? Какво е толкова изумителното? - взе си шейка, който бяха приготвили току що и отпи.
-Аз също идвам тук, но не съм те засичал. - говорех така, все едно беше длъжна да ми каже в кой фитнес ходи... тъпак си, Георги, тъпак.
-Не сме се засичали, защото обикновено идвам рано тук. Преди работа, когато почивам, също.
Ясно, а аз идвах почти само вечер, преди да започне втората смяна в Клише.
-Разбирам. Светът е малък..
-Малък е, да. Отивам да се преоблека. - врътна се и се запъти към женската съблекалня, а аз съответно към мъжката.
Бях благодарен, че винаги носех дрехите си за фитнес в багажника.
По това време на деня във фитнесът имаше много хора. Не работеха ли? Обух си черни шорти и бял потник, взех си шишето с вода и се отправих към залата.
-Хей, Жоро. - прелъстителен глас стигна до ухото ми.
-Деси, здравей. - вдигаше гирички, докато в същото време и се дупеше. Чукахме се преди време, но след това си хвана приятел. Искаше да се виждаме пак, но ѝ казах, че няма как да се случи, след като е обвързана.
-Отдавна не съм те виждала. Как си? - изправи се до мен и започна да се играе с опашката си. Аха, беше скъсала с нейния.
-Много добре, дойдох да се раздвижа. - в този момент покрай нас като фурия мина Стѐфани, все едно не ме познава. А аз не можех да отделя поглед от нея. Беше обула къс бял клин, който описваше всичко. Спортният ѝ сутиен обгръщаше стегнатите ѝ гърди. Всички мъже в залата се обърнаха към нея. Не гледайте, идиоти! Забравих как се говореше. Беше със слушалки на ушите и с гръб към нас започна да загрява. Надупи се към нас, а аз усетих потрепване в гашуте. Нее, не и тук. Раздвижих се неспокойно. Дори не осъзнаваше, че всички я зяпат.
-Ехо... - една ръка започна да маха пред очите ми. - Какво ще кажеш за предложението ми?
-Какво предложение? - реално нищо не бях чул, защото бях в транс от гледката пред мен.
-Да ми помогнеш с някои упражнения. Коремните преси са ми трудни. Искам да ми държиш краката. - тъкмо бях на косъм да ѝ откажа, когато до Стеф се доближи някакъв и ѝ каза нещо прекалено близо. Тя чуваше, шимпанзе такова!
-Ей сега се връщам, Деси. - забързах крачка и спрях пред тях.
-Ооо, Жоро! Какво става? - потупа ме по рамото Илко. Познавах го. Нацепена дрисня, която исках да се махне от Стеф. А тя все едно не ме познаваше... дори не ме погледна, а продължи с упражненията.
-Има ли някакъв проблем? - погледнах към нея.
Беше изненадана. Очите и ме гледаха неразбиращо.
-Проблем? Не, защо? С Илко често тренираме заедно. - продължи да разтяга ръце.
-Да, тренираме доста. - намигна ми той, а кръвта във вените ми достигна нечувани градуси. Чукат ли се???
-Добре, извинете ме. - изплюх и бесен се отдалечих от тях. - Деси, какво искаше да правим? - викнах ѝ, тя доприпка до мен, а големите ѝ цици се полюшваха.
Помня как ги мачках като обезумял, но нищо в мен не трепна сега, когато отново бяха пред мен.
Вече от час и половина блъсках като ненормален, за да може напрежението ми да излезе, но не се получаваше. Докато държах краката на Цицестата Деси, за да си направи серията си, погледнах в посоката, в която се опитвах да не гледам. За малко да получа удар. Илко държеше Стеф за ханша и леко я стискаше. Обясняваше ѝ нещо, а тя му се усмихваше. Дявол го взел! Откъде се появи този търтей! Защо се ядосвах толкова? Трябваше да приема, че с нея бяхме приятели, които са дошли заедно на фитнес. Нямаше да стане тази работа.
-Ела на колелетата, че след малко тръгвам. - а те бях точно до онези двамата.
-Идвам. - престорения глас на Десита беше ужасен.
Бях гадняр. Ще си остана такъв, защото се налагаше.
-Деси, утре искаш ли да се видим? - с перфиерията си забелязах, че всякакви движения бяха замръзени за няколко секунди, но не погледнах. Изпитах задоволство.
-Да, разбира се! Знаех си, че ще ме поканиш отново! - кога съм те канил? Не казах нищо, за да не разберат, че го правя нарочно.
-Аз приключих, Илко. Благодаря за тренировката, дойде ми отрезвително. - тя тръгна към душ кабините, а аз стоях на колелото и дори не въртях педалите.
-Ще я имам някой ден! - не го каза, нали?
-Какво каза, Илко? - бавно завъртях главата си към него, а той ме гледаше опулен.
-Не я ли видя, брато? Тя е топа! - Деси вече си беше тръгнала, затова можех да говоря направо.
Слязох от колелото бавно и пристъпих към него.
-Ако.дори.се.опиташ.да.я.закачиш.няма.да.можеш.да.идваш.на.фитнес.доста.дълго.време. - казах всичко ясно и отчетливо, за да съм сигурен, че е разбрал. - Ясен ли съм?
-Но ти покани Деси и аз.... - мигаше срещу мен на парцали.
-Попитах дали съм ясен? - нямаше да позволя да говори за нея по този начин.
-Да, да. - кимна. - Съжалявам.
Дори не се обърнах, тръгнах към душовете, за да намеря Стеф. Една от причините да харесвам този фитнес е, че имаше отделни душ-кабини.
-Стеф? - огледах се наоколо, нямаше никого. -Стеф? - повторих по-силно, защото чувах стичаща се вода.
-КАКВО ИМА СЕГА? - изкрещя, а гласът ѝ отекна в ехото.
Отидох до кабината, в която беше. Щях да я накарам да говори. Беше като мен, не си показваше емоциите пред хората. Искаше да я смятат за надута и безчувствена.
-Сърдита ли си? - започнах с леко въпросче.
Спря водата, отвори вратата на душ-кабината, а тялото ѝ беше обвито с бяла, пухкава кърпа, на мен ми се доплака. Беше прелестна.
-За какво да съм сърдита, Георги? Чуваш ли се? - знаех си, че е заради държанието ми.
Мокрите капки по раменете ѝ примамливо ме канеха да ги оближа с устни. Беше вдигнала косата си на кок, а това разкриваше прекрасна гледка към нежната ѝ шия.
-Тогава защо се държиш така? Сякаш си сърдита... - щях да настоявам докато не си признае.
-Защото се държиш отвратително, отново! Нали бяхме приятели, по дяволите! Какво се случи? Реши пак да бъдеш идиота, който винаги е безразличен към всички и всичко, е идеално, мен ме устройва, защото.... - нямаше да стане така, просто нямаше. Прекъснах думите ѝ като я блъснах леко назад и влязоха при нея, а след това затворих вратата на кабинката.
-Какво правиш? Излез! - не можех да прочета това, което беше в очите ѝ, защото виждах страх, похот, изненада. Не знаех какво мисли.
-Защо да изляза? - вдигнах ръка и обрах няколко капчици на рамото ѝ, а тяло леко притвори очи. Наслаждаваше ли се?
Всичко друго изчезна. Не ми пукаше коя е Стеф и дали работи в Клише. Хванах главата ѝ, както миналата нощ в клуба и я целунах. За моя изненада тя сякаш го очакваше или го искаше? Веднага ме допусна във вкусната си уста. Езикът ми палаво обхождаше устните ѝ. Хванах гърдите ѝ през хавлията и тя изстена.
-Шшш.. могат да ни чуят. - прошепнах в ухото ѝ, с след това захапах кожата под него. Това така чувствително местенце.
Отправих целувки надолу по шията ѝ. Така примамваща, кожата ѝ беше толкова мека, ароматна, свежа. Не целувах кожа, а коприна. Спуснах език надолу до цепката между гърдите ѝ, а тя се гърчеше в ръцете ми. Хвана края на хавлията, но преди това е погледнах за разрешение. Без думи, само с бързо кимване в знак на съгласие имах позволението. Не чаках и секунда повече. Свалих хавлията, а устата ми пресъхна, докато обхождаше тялото ѝ.
-Господи, Стеф... - нямах думи, с които да опиша възхищението си.
Хвана ме за врата, придърпа ме към нея и вдигна потника ми нагоре. Беше нетърпелива. На свой ред изхлузих долнището си и долепих тяло до нейното.
-Усещаш ли как ми въздействаш? - пулсирсшия ми приятел опираше глаткия ѝ корем.
Без да се замисля го хвана с една ръка и започна бавно и мъчително да я движи. Вгледах се в красивото ѝ лице. Очите ѝ бяха забити е моите.
-Мамка му, ще свърша само от това. - долепих устни до ключицата ѝ и засмуках силно. Едната ми ръка намери твърдото ѝ като бобче зърно. Стиснах го между пръстите си, а тя изви тяло към мен, но продължаваше да движи с мъчителни движения ръката си по набъбналия ми член. Пуснах силно водата, за да не ни чуе някой. Устата ми намери другото камъче. Захапах го между зъбите си, а тя извика. Беше толкова красива. Водата се стичаше между голите ни тела, бяхме мокри и възбудени, търсещи се. С малки целувки обхождах всеки милиметър от тялото ѝ. Никога не съм имал предпочитания какви цици да има една жена, но нейните бяха перфектни. Малки, стегнати гърди, които чакаха да бъдат обожавани от устата и ръцете ми. Докато продължавах да ги мачкам, целувките ми тръгнаха надолу по мокрия ѝ корем. Застанах на колене и с език обиколих пъпа ѝ, след това продължих надолу. Нямаше място в кабината, но не ми пукаше. Вдигнах единия ѝ крак във въздуха, а гледката пред мен щеше да ми спре въздуха. Малък метал светеше от розовата ѝ сърцевина. Обеца?
-Да ме побъркаш ли искаш? - издишах тежко, а богинята над мен не отговори, наслаждаваше се на всяко моя докосване. Хвана се за стойката на душа, а крака ѝ, който държах го допря до стената.
Без да питам допрях устни го клитора и засмуках силно.
-БОЖЕ, ГЕОРГИ! - осъзнала, че е извикала прекалено силно положи длан на устата си.
Продължавах да въртя езика около малката обеца.
-Толкова невероятно вкусна. Не мисля, че мога да спра. - казвах истината. Рядко изпитах желание да правя това, което правя в момента, но с нея знаех, че ще се пристрастия.
Докато продължавах да играя с език по гънкитте ѝ, едната ми ръка танцуваше по вътрешната част на бедрото ѝ. Без предупреждение с два пръста я изпълних, а тя се сви от удоволствие. Хвана ме за главата и не искаше да отделям устните си. Помпах бързо в нея. Засмуквах, целувах, дразнех набъбналия ѝ клитор.
Погледнах за миг нагоре, а тя изхленчи. Усмихнах се, защото не искаше да спирам.
-Георги, ще свърша. - при тези думи засмуках за последен път силно най-вкусното нешо, което бях опитвал и се изправих.
-Не, още скъпа. - не можех да позная гласа си, беше натежал от възбуда.
Бързо я обърнах с гръб към мен, хванах я с една ръка през корема и се забих мощно в нея. Веднага ръката ми покри устата ѝ, защото не можеше да се контролира.
-Не можех да бъдеш тиха, нали? - говорех докато се забивах в нея отново и отново, а водата не спираше да се шиба в нас.
-Толкова си мокра, не мога да повярвам. Прекрасна си, Стеф. Харесва ти така, нали? Да е бързо, да е мръсно... Няма да издържа дълго. - забивах се в нея толкова бързо, че понякога губех ритъм. Движенията ми на моменти бяха неконтролируеми.
-Хайде Стеф, дай ми това, което искам. - пристигнах се по-плътно до нея, хванах едното и зърно, стиснах го силно, а другата ми ръка се заби в клитора ѝ и започна силно да търка. Не беше за дълго, защото тя започна да се гърчи и трепери в ръцете ми, но аз не спирах. Знаех, че е прекалено интензивно.
-ГЕОРГИ... - едва си пое въздух и се изпадна в безтегловност.
Това беше и моя край, захапах рамото ѝ, изревах като звяр и се изслях в нея така, както никога не съм. Дълго време тялото ѝ потрепваше в ръцете ми. Стояхме така не знам колко време, но не можех да помръдна. Излязох от нея бавно, а пениса ми потръпна от нейната липса.
-Добре ли си? - само това ли можах да измисля????
Водата все още течеше и отмиваше всички доказателства за това, което се случи между нас. Стеф беше опряла гръб в стената и не смееше да ме погледне. Все още дишаше тежко.
-Стеф? - какво ѝ ставаше?
Отново без да ме поглежда спря водата, взе си кърпата и я обви около тялото си, а аз стоях и не знаех какво се случва.
-Стеф, ще ми кажеш ли нещо? - хванах нежно ръката ѝ, но тя се отскубна.
Погледна ме в очите, там какво се четеше??? Съжаление??? Не, не.
-Получи това, което искаше. Да се направим, че не се е случило. - отвори вратата на душ-кабината и излезе, а аз дори не бях сигурен дали реално чух какво ми казва.
Остави ме зяпнал, без да мога да отроня и думичка. Бях ням. Не можех да повярвам на думите ѝ...

Е,  надявам се този глава да ви е харесала. Ако е така, оставете коментар и натиснете звездичката. ❤️❤️❤️