Промяна (Несъвършенство книга 2)

ГЛАВА 13

Стѐфани

Събудих се и не знаех къде съм. Премигнах няколко пъти, докато се осъзная, че съм в моето легло. Върнах спомените назад и реално си спомних, че Тони и Пит ме прибраха, но не знам преди колко време.
Взех телефона от нощното шкафче до мен и го светнах. Беше 15:00ч, а телефона ми беше пълен със съобщения, които ми пожелаваха бързо оздравяване. Този рожден ден щеше да бъде запомнен. Погледът ми грабна съобщение от 'Дидо', но не познавах такъв.
Натиснах върху името му.
"Позволвих си да разменя телефоните ни, докато спеше. Надявам се да не се сърдиш.
Деан." - гласеше първото съобщение, а след него имаше и второ.
"Ако знаех, че имаш толкова лошо гадже, нямаше да ти вадя рамото." - ъъъъм, тук не го схванах. Препрочетох отново съобщението.
"Нямам 'гадже', за какво става въпрос?" - изпратих съобщението и се отпуснах назад, за да си проверя известията.
Дълго време цъках безцелно телефона, когато чух почукване на врата.
-Влез. - Тони подаде глава зад вратата.
-Хей.
-Хей. - усмихнах се и се изтеглих назад с една ръка в седнало положение. Тя седна на леглото до мен и сякаш се чудеше какво да ми каже.
-Как си, много ли те боли? - свъси тъжно вежди.
-Ще мине. Боли ме, но в сравнение с това, което преживях в болницата, докато го наместваха... сега съм чудесно.
-Ето, тези ти ги предписаха. Подаде ми две хапчета с чаша вода. - докато поставях хапчетата в устата си, тя не смееше да ме погледне.
-Стеф, искам да говоря нещо с теб, но не знам как. Никога не съм сядала да говоря с теб по този начин, а мисля че имаш нужда.

Толкова се притесняваше. Как да я накарам да разбере, че ми е сестра и не искам да се чувства неудобно от мен.
-Можеш да разговаряш с мен за всичко, нали знаеш?
-Добре, ще карам направо. - кимнах в знак на съгласие. - Какво става с Георги? - очаквах този въпрос и въпреки това ми стана кофти.
-Нищо важно. - свих рамо и отпих от водата още веднъж, за да избегна погледа ѝ.
-Аз не мисля така... Иска да знае как си, звъня няколко пъти. Попита дали може да дойде да те види... и...
-Не! - изстрелях светкавично.
-Ето, че не е "нищо важно", а напротив. Изглеждаше много притеснен за теб.
-Не искам да идва. Нормално да е притеснен. Той ми е шеф. Моля те, Тони, ако звънне още веднъж, да бъде спокоен, че след болничния, ще си изработя още една седмица.
Сестра ми премигна няколко пъти, за да схване това, което ѝ казвам и кимна леко с глава. Телефонът ми светна. Цъкнах на съобщението от Дидо.
"В болницата един мъж се нахвърли да ме бие, добре че бяха хората около него, за да го спрат. Нарекоха го 'Георги'."
Гледах със зяпнала уста екрана. Започвах да пиша в отговор, но след това триех. Какво да му кажа? 'Никакъв не ми е, просто иска да сме секс дружки.'? Ъххххх. От стягането на тялото ми усетих пронизваща болка в рамото.
-МАМКА МУУУ! - извиках от болка.
В този момент мъжа на сестра ми връхлетя в стаята като светкавица.
-Защо викаш? Какво става?
-Защото ме заболя. Извинявай, не исках да ви плаша. Къде отивате?
-Да вземем София от майка ми. Вече две седмици, откакто Тони има работа, тя е там. Крайно време е да си я приберем. - обожавам племенницата си. Винаги ми развеселява. Не мога са повярвам, че вече е на цели 5 години.
-Добре, нямам търпение.