Промяна (Несъвършенство книга 2)

ГЛАВА 8

Не ме линчувайте за закъснението! 🥺🥺🥺🥺🥺

Стѐфани

Седмицата протече спокойно. С Георги не сме се засичали от вечерта в офиса му. Най-вероятно беше направил графика така, че да не ме вижда. От една страна бях благодарна, но от друга бях обидена. Не само заради думите му. Като цяло държанието му беше меко казано покъртително. Днес беше последния ден на работа преди празниците. Утре - Бъдни вечер, целия клуб почиваше, но щяхме да се съберем близки и приятели в Клише. Елизабет предложила на Дани вместо да са само семейно, да се съберем голяма група хора, за да е по-забавно. Имах рожден ден точно на 24 декември. Радвах се, че няма да съм сама, отново. На почти всичките ми рождени дни, откакто съм навършила пълнолетие аз съм пияна. Не защото толкова ми харесваше, а защото нямах с кого да празнувам. Бях щастлива, че тази година няма да съм сама. А и оставаше съвсем малко, докато напусна работа. Елизабет говори с мен и се опита да ме разубеди, но аз бях пределно ясна.
-Стеф, къде си се отнесла? - Зори размаха ръка пред лицето ми.
-Извинявай, уморена съм. - излъгах
-Всички сме уморени, спокойно, утре почиваме. Най-после. - през празниците в клуба беше много натоварено и освен почивните дни в началото на месеца, нямахме други. Всеки чакаше този ден с нетърпение.
-Здравейте, момичета! - Лиз влизаше в Клише. Усмихнах ѝ се, беше облякла черен дънков гащеризон и високи черни кецове, с дълго дебело яке. Имаше индивидуален стил, който беше много готин. Можех да черпя идеи от нея. - Това време е полудяло. Сутринта печеше слънце, а сега вали сняг. - седна при нас на служебната маса.
-Здравей, Лиз. Как си? - толкова се радвам, че се държи добре с мен след всичко, на което я подложих.
-Идеално. Тук съм, за да говоря с готвачите за менюто утре. На Дани не му се занимавало. - завъртя очи и се разсмя.
-Добре си бъбрим, но аз имам район, който се пълни. - заяви Зори и стана.
-Е, все още ли напускаш? - тъжният поглед, който ми отправи се настъни в гърдите ми.
-Да, имах снимки в Топ модел тази седмица. Чакам да ми звъннат. - не обясних защо напускам, тоест главната причина.
-Да, чух за това. Радвам се. Дългите ти крака трябва да се запомнят. - усмихна се с език между зъбите, а това ме накара да се засмея.
-Нямам големи надежди. - признах накрая. - Ако не стане, ще му мисля какво да правя...
-Как няма да стане? Не мисли така!
Елизабет беше толкова позитивна, след всичко, което ѝ се случи. Дани беше късметлия, колкото и преди да не исках да призная. Беше мила, работна, пълна с идеи, а и не на последно място, тя промени мъжа до нея до такава степен, че влезе в правия път през тежък период от живота си.
-Лиз, искам да ти благодаря, че си толкова мила. Не го заслужавам. Всичко, което направих.... Не знам дали друг щеше да постъпи с мен така. Дани има още резерви към мен, нормално. Със сестра ми не можем да се дишаме, защото ме смята за боклук...
-Хей, не говори така! Тони те обича, дай ѝ малко време. - усмихна се с надежда. - А колкото до Да̀ниел, той си е малко темерут. - намигна ми и двете се разсмяхме.
-Да викна ли сервитьорка? Гладна ли си? - станах от мястото си, защото видях, че влизат хора.
-Да, може. Чакам Анастасия, за да говорим с готвачите.
*.*.*
Денят мина бързо. Хората бяха като пуснати от лудницата.  Клуба се пръскаше по шевоете. Анастасия и Елизабет се погрижиха за менюто за утре вечер. Голямата компания, която се очертаваше да се събере в клуба ми вдъхваше надежда, че може и да се забавлявам. Когато ме погледнаха отсрами виждаха момиче, което се отваря краката наляво и надясно без да се притеснява. Скандалите, които имах преди с Тони бяха ежедневни. Всичко беше, защото си мислеше, че спя с всеки срещнат. Оставях я да си мисли това, което иска и да вярва на хорските слухове. Анастасия винаги е била на моя страна. Бях ѝ изключително благодарна, защото никога не е показвала към мен безразличие.