Промяна (Несъвършенство книга 2)

ГЛАВА 16 🔞🔞🔞

Много любима моя глава. И доста дълга. Наслаждавайте се. ❤️
Извинявам се, ако има грешки.

Стѐфани

-Стефи, искам мляко! - гласът на София стресна и двама ни. Хвана ни в крачка. Засрамих се от собствената си племенница.
- Какво правите вие? - любопитния и поглед ни гледаше, след това погледна към пода, където беше все още мокро и със сигурност имаше малки стъкълца.
-Не мърдай, Соф! - заповядах ѝ.
Георги до мен реагира, отиде бързо до нея и я взе на ръце.
-Леля ти реши да изпусне чаша с чай и си попари краката. А ти защо не спиш? - сложи я до мен на плота.
-Ами бях заспала, но се събудих. Мама и тати спят. Не разбраха, че излизам. - докато ни обяснява Георги почисти бъркотията, която бях сътворила. Стопли мляко за София, а на мен направи втори чай.
-Такааа, млади дами - пийте си млеката и по леглата.
София се засмя с пълно гърло.
- Много си забавен. - каза с бели мустаци от току що отпитото мляко.
-Нали? - усмихна ѝ се той искрено.
-Мхм, ожени се за Стефи. - докато опитвах чая си започнах да кашлям от това, което чух. - Добре ли си, Стефи? - попита малката бандитка до мен.
-Леля ти се задави. - засмя се Георги пред нас.
-Софи, задави ме. - казах след като възтанових дишането си.
-Аз ли? Че защо? - беше напълно искрена с въпроса си.
-Защото говориш небивалици и то през нощта. Хайде по леглата. - Георги до мен се напрегна. Позволих си да му хвърля бърз поглед. Беше начумерен и гледаше в земята.
-Хайде да си лягаме. - слязох от плота и оставих чашата в съдомиялната.
-Може ли да спя с теб? Моля теее. - нямаше как да откажа на тези детски очи.
-Разбира се. - Георги помогна на малкото човече да слезе, защото ръката ми все още ме болеше.
-Георги, ти няма ли да си лягаш? - попита го тя.
-Ти на всички ли говориш по имена? - усмихна ѝ се той.
-Да. За да не се чувствате дърти. - избухнахме в смях и двамата.
-Ти си малък дявол. - каза ѝ той и я щипна по бузката. - Няма да си лягам все още. Хайде, тръгвай. Лека нощ. - мен не ме погледна, все едно не бях в стаята.
-Защо Георги не ти пожела лека нощ? - шептеше Софи, докато се качвахме по стъпалата.
- Не знам, Соф. Ти си по-сладка. - засмях се, а тя се намръщи.
- Той е хубав. И забавен. - продължаваше тя, а на мен ми ставаше още по-неудобно.
-Защо нищо не казваш, Стефи? - наместваше се в леглото ми, зави се до шия и ме гледаше любопитно.
-Какво да кажа? Спи ми се вече. - опитах се да сменя темата, но май без успех.
- На теб харесва ли ти? - шок премина през лицето ми, сигурна съм.
-Много си малка още. Заспивай. - скарах ѝ се.
-Но Стефии. - вдигнах ръка към нея, за да спре да говори и угасих лампата.
-Лека нощ, Стефи.
-Лека нощ, малката ми. - гушна се в мен и не след дълго дишането ѝ се успокои.
А аз? Аз дълго време не можах да заспя, мислих за красавеца завзел сърцето на малката ми племенница.