Hidden | boyxboy

Part 1 - Laughter

Минаваше десет вечерта, доста след работното време на Шяоджун. Бюрото му бе обсипано с документи, имаше разпръснати снимки от местопрестъпленията на последните извършени убийства. Бе облегнал лакти на дървената повърхност отрупана с листи, главата му беше облегната на дланите, докато се взираше към купчината пред него.

Гледаше внимателно, погледа му някак празен, а съзнанието му работеше толкова бързо, че дори нямаше време да усмисли всичко минаващо през ума му. Усещаше пулсиращото главоболие, което се зараждаше все повече, с всяка минута прекарана в съзерцание.

Лекото скърцане от отварянето на вратата, не привлече вниманието му и се наложи новодошлия да се прокашля, за да бъде забелязано присъствието му.

Шяоджун вдигна поглед, зачервените му от преумора очи срещнаха тези на другия.

- Кун. - каза той и се облегна бавно назад.

Потърка очите си и едва сдържа желанието да се прозее.

- Защо си още тук? - Кун го погледна укорително. - Бях ясен. Още вчера ти казах, че не искам да те виждам тук след осем.

- Не мога Кун. Побърквам се. - въздъхна Шяоджун. - Всички заподозрени имат алиби. Свителите изчезват. Жертвите нарастват. Трябва да заловим извършителя.

- Така е. Но се съмнявам, че когато си толкова изморен можеш да мислиш трезво.

- Много ти благодаря.

- Хайде, тръгвай. - каза му Кун. - Ще те закарам. Нямам ти доверие да се прибереш сам. Не и в това състояние.

Шяоджун се усмихна леко и стана от мястото си.

Пътят до дома му беше изпълнен в тишина. Кун спря колата и погледна към другия.

- Замислен си. - отбеляза той.

- Да, мисля за случая. Трябва да намерим някой, който да ни помогне. Трябва да има все някой, който да свидетелства.

- Ти сам знаеш какво е положението. - Кун отметна глава назад, към облегалката. - Единствения ни свидетел е абсолютно побъркан.

- Може би ако говорим с него...

- Той е неадекватен. Дори не може да се води разговор с него. Нормално е да се побърка щом е бил свидетел на убийство. Сигурно извършителя му е налагал психически тормоз.

- Нека опитаме. Нищо не губим.

- Утре ще говорим за това. Сега се прибирай и се наспи. Трябва ти почивка.