Минаваше десет вечерта, доста след работното време на Шяоджун. Бюрото му бе обсипано с документи, имаше разпръснати снимки от местопрестъпленията на последните извършени убийства. Бе облегнал лакти на дървената повърхност отрупана с листи, главата му беше облегната на дланите, докато се взираше към купчината пред него.
Гледаше внимателно, погледа му някак празен, а съзнанието му работеше толкова бързо, че дори нямаше време да усмисли всичко минаващо през ума му. Усещаше пулсиращото главоболие, което се зараждаше все повече, с всяка минута прекарана в съзерцание.
Лекото скърцане от отварянето на вратата, не привлече вниманието му и се наложи новодошлия да се прокашля, за да бъде забелязано присъствието му.
Шяоджун вдигна поглед, зачервените му от преумора очи срещнаха тези на другия.
- Кун. - каза той и се облегна бавно назад.
Потърка очите си и едва сдържа желанието да се прозее.
- Защо си още тук? - Кун го погледна укорително. - Бях ясен. Още вчера ти казах, че не искам да те виждам тук след осем.
- Не мога Кун. Побърквам се. - въздъхна Шяоджун. - Всички заподозрени имат алиби. Свителите изчезват. Жертвите нарастват. Трябва да заловим извършителя.
- Така е. Но се съмнявам, че когато си толкова изморен можеш да мислиш трезво.
- Много ти благодаря.
- Хайде, тръгвай. - каза му Кун. - Ще те закарам. Нямам ти доверие да се прибереш сам. Не и в това състояние.
Шяоджун се усмихна леко и стана от мястото си.
Пътят до дома му беше изпълнен в тишина. Кун спря колата и погледна към другия.
- Замислен си. - отбеляза той.
- Да, мисля за случая. Трябва да намерим някой, който да ни помогне. Трябва да има все някой, който да свидетелства.
- Ти сам знаеш какво е положението. - Кун отметна глава назад, към облегалката. - Единствения ни свидетел е абсолютно побъркан.
- Може би ако говорим с него...
- Той е неадекватен. Дори не може да се води разговор с него. Нормално е да се побърка щом е бил свидетел на убийство. Сигурно извършителя му е налагал психически тормоз.
- Нека опитаме. Нищо не губим.
- Утре ще говорим за това. Сега се прибирай и се наспи. Трябва ти почивка.
YOU ARE READING
Hidden | boyxboy
Mystery / Thriller- Мислиш ли, че съм луд? - Кажи ми, ти мислиш ли се за такъв? - Докторите казват, че съм луд. - Ами ти? Ти какво мислиш? - Мисля, че е време да си вървите.