Hidden | boyxboy

Part 15 - Suspect

Шяоджун се качи в колата заедно със Сиченг и двамата настанявайки се на задната седалка. Кун вървеше към автомобила, следван от Тен.

- Защо да не дойда!? - изхленчи той.

- Казах ти, няма да идваш и толкова. - Кун се спря и се обърна рязко назад. - Тен връщай се вътре.

- Но нали отиваме просто да го разпитате? Не е като да е главен заподозрян.

- Да все още не е, но нищо не се знае. Може и той да стои зад всичко. Защо по дяволите му е да лъже, че не е бил на смяна?

- Но е глупаво да го прави при положение, че може да разберем толкова лесно. - обади се Сиченг, след като отвори прозореца на колата. - Това ми се струва много странно.

- Стига сме го обсъждали да да тръгваме. - каза Кун.

- Добре. - Тен, понечи да мине покрай него, но Кун не му позволи. - Защо не мога да дойда?

- Защото така казвам. Сега се връщай.

- Кун...

- Как трябва да ти обясня, че се тревожа за теб. Не го ли разбираш.

- И аз се тревожа за теб. Именно за това искам да дойда с теб.

Кун се приближи и обви ръце около него. Тен облегна глава на рамото му и се притисна още повече към другия.

- Моля те остани тук. Ще съм по-спокоен ако останеш тук, ще си в безопасност.

- Добре. - Тен каза тихо и се отдели.

Кун постави бърза целувка върху устните му преди да се отдръпне и да се качи въ колата. Загледа се пред прозореца към Тен и изчака да влезе в управлението преди да запали колата.

- Кун има ли нужда да вкарам адреса в GPS-а?

- Да.

Сиченг се приближи, заставайки срещу разстоянието между двете предни седалки и се протегна напред към устройството, за да вкара адреса.

Пътят бе изпълнен в мълчание. Когато пристигнаха, Кун се обърна назад и погледна към Сиченг.

- Ти стой тук. Ако ти дадем сигнал извикай подкрепление. - каза му той.

Сиченг кимна.

Другите двама излязоха от автомобила и се запътиха към къщата. Застана пред входната врата и Кун натисна звънеца. След няколко минути вратата се отвори, пред тях заставайки доктор Ким. Той се усмихна и направи изненадано изражение.