Hidden | boyxboy

Part 14 - Feelings

Шяоджун стоеше без да помръдва докато ЯнгЯнг се приближаваше. Разстоянието бавно се скъсяваше. Янг спря когато върховете на носовете им се докоснаха., затвори очи и затаи дъх. Шяоджун не знаеше какво да прави, сякаш ума му бе блокирал и близостта до другия не му помагаше.

ЯнгЯнг стоеше без да се приближава, продължаваше да държи очите си затворени и дланите му бяха обвити около лицето му. Държеше го леко, Шяоджун можеше да се отдръпне, ако искаше.

Но не искаше.

Не можеше да се отдръпне, а не смееше и да се приближи повече. Изчакваше да види какво щеше да направи Янг. Не искаше да прави първата крачка в случая. Не искаше да го изплаши. Оставяше ЯнгЯнг сам да реши какво да прави.

А той също не бе сигурен.

В следващия момент се отдръпна. Но това не продължи дълго. Ръцете му се обвиха около Шяоджун и положи глава на рамото му. Лицето му беше близо до врата му и можеше да усети топлия му дъх, което накара тръпки да се спуснат по гърба му.

- Шяоджун... - гласът на ЯнгЯнг се срина и не можа да продължи, дори не бе сигурен какво да му каже.

- Ти и Хендери...

- Аз обичам Хендери. Ти ме караш да се чувствам в безопастност. Предпазваш мен и този, който обичам. Каза, че сме важни за теб.

- Наистина сте.

- Ти не би наранил нито мен, нито Хендери.

- Никога.

Шяоджун колебливо обви ръце около ЯнгЯнг, при което той се притисна повече към него. Шяоджун знаеше, че трябваше да се отдръпне. Не трябваше да има такава близост между тях. Не искаше да се отдръпне, но трябваше.

- ЯнгЯнг, трябва да тръгвам...

- Моля те, остани още малко. - прошепна той.

- ЯнгЯнг не трябва да ни виждат така.

Той се отдръпна бавно. Погледа му беше неразгадаем, наблюдаваше го безизразно.

- Разбирам.

- Янг, не искам да ме отстранят. Не искаям ако някой от докторите влезе да реши, че се възползвам от теб. Ако ме отстранят как ще ви помогна.

ЯнгЯнг кимна.

- Но не тръгвай още. Тъкмо дойде.

- Добре. Ще остана още.