Полицейските коли спря пред една къща в околностите на града. Наоколо нямаше почти нищо. По надолу имаше още няколко къщи, всяка е една бе с доста разстояние от другата. На няколко километра имаше бензиностанция, а малко преди нея, малък магазин.
Беше идеалното място, на което да скрият Хендери и ЯнгЯнг. Цялата къща бе наобиколена от камери, за да може да се следи ако някой се опита да приближи. В безиностанцията, както и в магазина бяха сложени хора от полицията, дегизирани като работници. Така щяха да следят всеки който е наоколо. На края на града също имаше хора, които охраняваха.
Всички слязоха от колата. Шяоджун вървеше между ЯнгЯнг и Хендери, двете му ръце обвито нежно около тях, докато ги водеше към входа на къщата. Кун вървеше след тях, заедно с няколко полицая.
Къщата бе двуетажна. Не особено голяма. На горния етаж имаше две спални с две бани. Първия етаж се състоеше от сравнително голям хол, кухня и стая, в която бяха разположили мониторите свързани с камерите.
- Ние ще се погрижим за настройването на камерите. - каза Кун гледайки към Шяоджун. - Ти ги заведи горе. Казах да оставят дрехи, така че не се налага да стоят с тези.
Шяоджун кимна и поведе двете момчета към стълбите. Те го следваха мълчаливо, оглеждаха се наоколо. Влязоха в една от стаите и Шяоджун разтвори вратите на гардероба. Имаше купчини с дрехи, личеше си, че бяха прибрани вътре набързо. Част бяха сгънати, а други малко намачкани, явно в следтвие бързината да се приключи оставянето им.
Шяоджун ги извади и ги остави на леглото. Отвори още няколко шкафа, докато на накрая откри хавлиите.
- Едната баня е тук. - той посочи към вратата до гардероба. - Другата е в съседната стаята.
- Янг влизай в тази. Аз ще отида в другата. - каза му Хендери.
ЯнгЯнг кимна. Шяоджун му подаде хавлии и той ги взе, преди да отиде в банята.
- Вземи дрехите. - каза Шяоджун, после му подаде хавлии. - Не знам дали в другата стая са оставили.
Хендери ги взе и последва инспектора, който го заведе в съседната спалня.
- Аз ще отида да извадя дрехи на ЯнгЯнг. После ще ви изчакам в коридора.
- Добре.
Шяоджун се върна обратно. Както каза, остави дрехи за Янг на леглото. Погледна към прозореца, плътните завеси бяха спуснати, правейки невъзможно това да се вижда отвън. Той се приближи и хвана края на завесата, отмествайки я в страни. Погледна навън. Срещу тях имаше празна поляна, тревата не беше висока, но си личеше, че не се поддържа. Беше неравна и на места имаше избуели храсти.
KAMU SEDANG MEMBACA
Hidden | boyxboy
Misteri / Thriller- Мислиш ли, че съм луд? - Кажи ми, ти мислиш ли се за такъв? - Докторите казват, че съм луд. - Ами ти? Ти какво мислиш? - Мисля, че е време да си вървите.