Hidden | boyxboy

Part 7 - Escape

Хендери плачеше тихо в прегръдките на Шяоджун. Лицето му бе заровено в гърдите му, ризата на другия бе мокра от сълзите на чернокосия. Тялото му трепереше, пръстите му стискаха дрехата на Шяоджун.

- Хендери?

Единстения отговор, който получи беше плач.

- Инспекторе, може би ще бъде най-добре да излезе. - каза доктора и се приближи. - Има нужда да се успокои.

Той хвана ръката на Хендери, но в момента, когато се опита да го издърпа, той заплака силно.

- Не! - извика Хендери и се притисна още повече към Шяоджун. - Не! Не! Не!

- Оставете го! - извика Шяоджун, стряскайки лекаря.

Той се отдръпна бавно.

- Става въпрос за състоянието на пациент. Разбирам, че извършвате разследване и, че той е свидетел, но в момента...

- Какво!? - ядоса се Шяоджун. - Не виждате ли, че не иска друг около себе си!?

- Най-добре е да излезем. - намеси се Тен поглеждайки към доктора.

- Не мога да оставя пациент сам в това състояние.

- Моля ви, имайте ни доверие. - каза Тен. - Шяоджун няма да го нарани. Нека ги оставим за няколко минути.

- Но само за няколко минути. Не искам да се влоши състоянието му. - доктора хвърли укорителен поглед към Шяоджун преди да излезе, следван от Тен.

- Хендери, сами сме вече. - каза тихо Шяоджун. - Погледни ме.

Хендери не помръдна.

- Моля те, погледни ме. След малко онзи ще се върне и ще ме изгонят. Умолявам те, тревожиш ме.

Хендери се отдели и вдигна глава срещайки погледа му. Шяоджун избърса сълзите му нежно, после отмести внимателно косата, която прикриваше очите му.

- Какво се случи? Защо питаше за мен?

- Оплаших се.

- Защо?

- Болка. Помислих, че... - думите му бяха прекъснати от сълния плач, който разкъса гърлото му.

- Моля те, спри. Недей плака. - Шяоджун започна да бърше сълзите му.

Хендери го хвана за китките и отдели ръцете му от лицето си.

- Никъде не е безопасно. - прошепна Хендери.

Шяоджун си спомни, че казаното от ЯнгЯнг преди малко.