Хендери плачеше тихо в прегръдките на Шяоджун. Лицето му бе заровено в гърдите му, ризата на другия бе мокра от сълзите на чернокосия. Тялото му трепереше, пръстите му стискаха дрехата на Шяоджун.
- Хендери?
Единстения отговор, който получи беше плач.
- Инспекторе, може би ще бъде най-добре да излезе. - каза доктора и се приближи. - Има нужда да се успокои.
Той хвана ръката на Хендери, но в момента, когато се опита да го издърпа, той заплака силно.
- Не! - извика Хендери и се притисна още повече към Шяоджун. - Не! Не! Не!
- Оставете го! - извика Шяоджун, стряскайки лекаря.
Той се отдръпна бавно.
- Става въпрос за състоянието на пациент. Разбирам, че извършвате разследване и, че той е свидетел, но в момента...
- Какво!? - ядоса се Шяоджун. - Не виждате ли, че не иска друг около себе си!?
- Най-добре е да излезем. - намеси се Тен поглеждайки към доктора.
- Не мога да оставя пациент сам в това състояние.
- Моля ви, имайте ни доверие. - каза Тен. - Шяоджун няма да го нарани. Нека ги оставим за няколко минути.
- Но само за няколко минути. Не искам да се влоши състоянието му. - доктора хвърли укорителен поглед към Шяоджун преди да излезе, следван от Тен.
- Хендери, сами сме вече. - каза тихо Шяоджун. - Погледни ме.
Хендери не помръдна.
- Моля те, погледни ме. След малко онзи ще се върне и ще ме изгонят. Умолявам те, тревожиш ме.
Хендери се отдели и вдигна глава срещайки погледа му. Шяоджун избърса сълзите му нежно, после отмести внимателно косата, която прикриваше очите му.
- Какво се случи? Защо питаше за мен?
- Оплаших се.
- Защо?
- Болка. Помислих, че... - думите му бяха прекъснати от сълния плач, който разкъса гърлото му.
- Моля те, спри. Недей плака. - Шяоджун започна да бърше сълзите му.
Хендери го хвана за китките и отдели ръцете му от лицето си.
- Никъде не е безопасно. - прошепна Хендери.
Шяоджун си спомни, че казаното от ЯнгЯнг преди малко.
ESTÁS LEYENDO
Hidden | boyxboy
Misterio / Suspenso- Мислиш ли, че съм луд? - Кажи ми, ти мислиш ли се за такъв? - Докторите казват, че съм луд. - Ами ти? Ти какво мислиш? - Мисля, че е време да си вървите.