Hidden | boyxboy

Part 4 - Diagnosis

Тен и Шяоджун влязоха в патологията, където вече се намираха Кун и Сиченг.

Кун преглеждаше трупа, докато Сиченг правеше снимки.

Тен и Шяоджун сложиха маски и ръкавици преди да се приближат.

- Устата, и клепачите отново са изрязани. - каза им Кун, въпреки че беше очевидно. - Дали това има общо с онези писаници за плача и смеха.

- Възможно е. - Шяоджун се приближи. - Има ли оставено съобщение?

- Да. - Кун взе листчето, което бе оставил настрани. - Можеш ли да правърне плача в смях. Явно отговора е не.

- Не успяхме да спасим жертвата. - отвърна Тен. - След като вече разбираме какво означава написаното. Може би ще имаме шанс да разберем начина му на действие.

- Нужно ни е да разберем начина му на мислене, за да може да предполагаме как би действал. - каза Шяоджун. - Всичко, което прави е планирано.

- Всичко става все по-заплетено. - въздъхна Сиченг.

- Какво стана със свидетеля? - попита Шяоджун. - Къде е той.

Настъпи мълчание. Кун се оглеждаше из стаята, така сякаш се чудеше какво точно да отговори. Това напрягаше Шяоджун, не разбираше защо другия не казваше нищо, какво толкова мислеше.

- Кун. - подкани го той.

- Той... не е много добре.

- Ранен ли е? Сега в болница ли е? - попита Тен.

- Да, в болница е. Но и да има наранявания не са нещо сериозно друга е причината. - Кун погледна към Сиченг, който продължи вместо него.

- Той не беше в добро състояние. Щом се опитахме да се доближим не спираше да вика и плачеше. Не говореше. Днес ще мине преглед през няколко психиатъра, за да могат да разберат дали има някакво заболяване.

- По дяволите. - Шяоджун затвори очи и изкара въздишка.

- Дали и той ще е като Хендери? - зачуди се Тен.

- Мисля, че ще е нещо подобно. - каза Кун.

- Кой знае през какво е минало момчето.

- Тази вечер ще го настанят в клиника ако преценят, че има нужда от лечение.

- Утре ще можем ли да се срещнем с него? - Шяоджун погледна към Кун

- Мисля, че да. Но не знам дали той ще ни остави дори да влезем в стаята му. Страх го е.