Hidden | boyxboy

Part 13 - Threat

Беше късно вечерта. Хендери предполагаше, че бе след полунощ съдейки по това, колко тихи бяха коридорите. Единствено чуваше тихите разговори на полицаите, които бяха пред вратата.

Знаеше, че трябва да се чувства спокоен щом имаше охрана, но все пак се страхуваше. Не можеше да се отпусне. Гледаше към прозореца срещу него. Луната блестеше ярко и вкарваше макар и бледа светлина в стаята му, колкото да се открояват малкото предмети вътре.

Говорът отвън спря и Хендери се заслуша. Чуваше стъпки, които приближаваха, докато накрая спряха. После чу гласът му. Замръзна на място, започна да го обзема страх. Не смееше да помръдне, очакваше всеки момент вратата да се отвори.

Той сигурно бе ядосан заради полицаите, но Хендери не беше виновен, нямаше как да ги спре.

Вратата се отвори.

Хендери стисна очи, тялото му затрепери от страх. Чуваше стъпките, които приближаваха и после спряха точно до него. Усети топъл дъх до бузата си. Обзе го паника, целия се тресеше, сълзите напираха в очите му.

- Имаш си лична охрана вече. - прошепна той и се отдръпна. - С вързани ръце съм. Не мога да рискувам да ме заловят.

Настъпи мълчание.

- Твоят любим инспектор прекрачи границата.

- Не. - прошепна Хендери.

Разтвори очи, а сълзите започнаха да се стичат по бузите му.

- Ще си върна теб и ЯнгЯнг. Само почакай. Щом разбере, че не сте му от полза за да свидетелствате, ще ви зареже. - той се засмя тихо. - Никой няма да ви обърне внимание. Мислят ви за побъркани и така ще си остане. На Шяоджун не му пука за вас. Използва ви и ще ви захвърли, щом вече няма нужда от вас.

Хендери проплака. Говореше лъжи. Правеше го нарочно, искаше да го манипулира, но нямаше да му се върже. Шяоджун се интересуваше от него и ЯнгЯнг. Нямаше да му позволи да ги нарани.

- Може би скоро ще си намеря нова играчка. Щом не мога да имам вас двамата. - доктора се засмя.

Обърна се и излезе от стаята.

Хендери се сви в ъгъла на леглото и продължи тихо да плаче.

•••

Звъненето на телефона огласи иначе тихата стаята. Шяоджун се разбуди и се протегна към нощното шкафче. Очите му бяха притворени и дори не поглеждаше. Успя да вземе телефона и го доближи до ухото си.