Hidden | boyxboy

Part 11 - Note

Шяоджун се събуди малко след девет. Все още бе уморен, но трябваше да става. Дори се бе успал. Облече се набързо и се отправи към кухнята където бяха Тен и Кун.

Имаше оставена чиния със закуска на масата за него. Кун миеше чиниите, докато Тен доизпиваше кафето си.

- Добро утро. - каза той, привличайки вниманието и на двамата върху себе си.

- Добро. - отвърна Кун, докато подсушаваше последната чиния, преди да я прибере в шкафа.

Шяоджун се настана на един от столовете около кръглата маса. Тен побутна внимателно чинията със закуска към него.

- Вчера кога се прибра? - попита Кун.

- Към един.

- Лъжец! - той се обърна рязко към него. - Бях буден тогава и теб те нямаше!

- Какво значение има, кога се прибрах? - Шяоджун извъртя очи.

Преди Кун да успее да каже нещо, Тен го прекъсна.

- Джун искаш ли кафе?

- Да.

Тен стана и му извади чаша, после взе каната и наля от кафето, напълно игнорирайки ядосания поглед на Кун.

-  Тен, скъпи. Не ме прекъсвай, когато говоря за нещо толкова важно. - каза Кун съвсем спокойно.

- Какво като се е прибрал късно. - Тен остави чашата пред Шяоджун. - Аз лично предпочитам да разбера, защо изведнъж е решил да отиде.

- Разбрах, че ЯнгЯнг и Хендери се познават.

- Как го разбра? - попита Кун.

- Вчера когато видях рисунката от ЯнгЯнг си спомних, че той бе скрил по време на едно от посещенията ми няколко листа. Реших да отида и да видя дали са някъде в стаята му. Намерих ги и видях, че част от рисунките бяха на Хендери. След това говорих с ЯнгЯнг.

- И какво стана?

- ЯнгЯнг започна да плаче. Каза, че не е трябвало да зная за това, че се познават. Страхува се, че той ще нарани Хендери заради него.

- Той? - Тен се намръщи. - Убиеца.

- Да, явно. Но той не иска да ми каже кой е. Страхува се.

- Чакай. Искаш да ми кажеш, че си знаел, че има някакви скрити рисунки и не си ги проверил веднага. - Кун кръсти ръце. - Шяоджун, можел си да го разбереш още тогава! Ами ако рисунките ги нямаше!? Ако персонала ги беше изхвърлил!?