Hidden | boyxboy

Part 8 - Bruises

Шяоджун пристигна в клиниката към обяд. Искаше му се да отиде по-рано, но бе зает в управлението. Тен отново бе пратен да го придружи, въпреки че не му се искаше особено. От това място го побиваха тръпки, а и след инцидента с Хендери, доста се страхуваше.

Тен вървеше доста близко до Шяоджун, толкова, че ръцете им се сблъскваха от време на време. Шяоджун бе забелязал притеснението на другия, но не знаеше как да помогне. Едва ли каквото и да кажеше щеше да успокои другия, все пак щеше да се опита така или иначе.

- Тен, няма да влизаш с мен. - каза му той. - Успокой се.

- Спокоен съм.

- Мен ли се опитваш да излъжеш или себе си?

- Добре де. - Тен въздъхна. - Наистина се оплаших от случилото се с Хендери.

- Хендери не е опасен. Не би те наранил.

- Виж, непредсказуем е...

- Хендери не би навредил. Беше изплашен. Целия трепереше. - усещаше се раздразнения тон в гласа на Шяоджун.

- Не ми се сърди, но доста се привърза към него.

- Върша си работата.

- И работата ти е да прегръщаш Хендери и да го утешаваш? - Тен погледна скептично.

- Не ставай като Кун, моля те.

- Не съм. Просто казвам това, което виждам. А е ясно, че се привърза към Хендери и съдейки по това, че си прибрал рисунката на ЯнгЯнг, към него също.

- Ти откъде...

- Кун ми разказа. - прекъсна го Тен. - Но спокойно. Няма да коментирам повече. Когато искаш да говорим за това, знай че можеш.

- Не знам за какво говориш.

- Добър ден. - доктор Ким им се усмихна приветливо.

- Здравейте. Бих искал да посетя ЯнгЯнг. - каза Шяоджун.

- Боя се, че сега не е подходящ момент.

- Защо? - Шяоджун се намръщи.

- Имахме проблеми с него. Опита се да избяга. Нарани двама служители от болницата. Сега се намира в изолатора.

Това се стори странно на Шяоджун. ЯнгЯнг беше толкова уплашен от всички. Бе кротък, единственото което не искаше бе някой да се доближава до него. За да направи нещо подобно, едва ли е било без причина.

- Трябва да го видя.

- Вие не чухте ли какво ви казах преди малко.