Hidden | boyxboy

Part 6 - Broken silence

Шяоджун седеше зад бюрото си, което бе отрупано в листи. Беше се облегнал назад в стола и гледаше от разстояние към купчината пред него. Облегна лакти на дървената повърхност и отмести част от документите.

Тогава забеляза края на рисунка, която ЯнгЯнг му беше дал. Издърпа листа внимателно и се усмихна без да осъзнава.

Чувайки отварянето на вратата, Шяоджун веднага остави рисунката и я покри с няколко от другите листи. Не знаеше защо го направи. Нямаше причина да крие рисунката. Но имаше чувството, че това не бе предназначено за някой друг освен него. Не искаше друг да го вижда.

Той погледна към Кун, който се бе намръщил.

- Какво скри? - попита той, докато се приближаваше.

- Нищо не съм скрил.

- О, моля те. - Кун извъртя очи.

Започна да отмества листите, докато рисунката не се разкри пред него. Взе я и бавно плъзна поглед по нарисуваното.

- От къде е това?

- ЯнгЯнг го нарисува.

Кун повдигна вежда скептично.

- ЯнгЯнг. - замълча за минута преди да продължи. - Джун, ти за какво го посещаваш? За да изкопчиш информация от него или да те рисува.

- Ти сам знаеш какво е положението с него. Страх го е от всички. Трябва по някалъв начин да успея да спечеля доверието му, за да го накарам да ми каже.

- Е, нарисувал те е? Това напредък ли е?

- Да. Всъщност аз съм единствения, от който не се страхува. - казвайки това в гласът му се усети тон на гордост от признанието.

Той издърпа рисунката от ръцете на Кун и я прибра в едно от чекмеджетата.

- Не мислиш ли, че започваш да се привързваш към ЯнгЯнг. Също и Хендери.

- За какво говориш?

- Не се прави, че не разбираш. - Кун поклати глава. - Можеше да оставиш няколко дни специалистите да се погрижат за него. Да се успокои.

- Но той свикна с мен. Не се страхува единствено от мен.

- И как се случи това?

- Не знам. Още от първия ден когато го видях не се страхуваше. - Шяоджун се замисли. - Един от служителите в клиниката го дърпаше и той плачеше и викаше. Намесих се и разкарах онзи от него.