Stay with me forever (Calum Hood)BG

Палачинки!?!

Телефонът ми звънна.Беше Калъм.

-Кажи-Отговорих му аз.

-Навън ли си още?

-Да.Но Казвай каквото имаш по-бързо, защото вали и искам да се прибера-казах му аз припряно.

-Именно за това ти звъня.

-Тоест не те разбирам!?!

-Имаш ли чадър?

-Не и вали сняг, не дъжд затова бързам.

-До къде си стигнала?

-Имам още 15 минути до нас.

-Ела у нас!!!

-Какво? -извиках Се аз и хората по улицата ме изгледаха още по-странно от преди.

-Ела у нас навън вали и имаш много път до вас.

-Не мога да дойда у вас!

-Защо? -ме попита той учуден.

-Не знам просто не мога.

-Няма не мога.Чакам те у нас след 5 минути!

-Не Калъм казах ти, че няма да дойда.

-Не ще дойдеш.Хайде по-бързо чакам те.

-Нееее Кал ... -преди дори да мога да си довърша изречението той вече беше затворил.И Какво да направя   тръгнах към къщата му.

След 7 минути вече бях там.Пред вратата му с топка от сняг в лявата си ръка, която бях скрила зад гърба си.В момента в който той отвори вратата аз метнах топката в лицето му и започнах да се смея като побъркана.Той се стресна .След една секунда, когато се съвзе от удара, ме сграбчи през кръста, вкара ме в къщата и тръсна вратата.Аз още се смях, а той ме гонеше към кухнята с думите:

-Със сняг ли ще ми целиш, сега ще видиш ти-каза той.Аз все още бягах, но не за дълго.Той ме хвана.Сигурно ще си помислите, че сме гаджета.Но не е така.Ние сме само приятели.Аз не го харесвам ... тоест не че не бях..но защо не.Офф просто сме приятели..мисля.

-Пусни мееее-крещях аз-мокра съм ще се намокриш ако не ме пуснеш.При тези думи Калъм ме пусна.Обърнах се към него.

-Видя ли казах ти, че ще се намокриш-подхилквайки се казах аз.-Но знаеш ли не си достатъчно мокър.Трябва ти още вода, а виж ти и ръцете ми са мокри какво съвпадение. Започнах да мажа с ръка по гърдите му. Усетих стегнатото му тяло и как ръката ми слизаше все по-надолу и по-надолу.В един момент спрях.Погледнах в очите му.Те бяха толкова големи и гледаха право в моите.Разтапях се в тях.Веднага погледнах надолу и се зачервих. Отдръпнах ръцете си от него.Настъпи неловка тишина.