Веднага щом се прибра Юнги беше посрещнат от шумната си къща. Щом го видя Джин веднага започна с въпросите.
- Къде жеше забога? Звъняхме ти над 10 пъти и никакъв те няма. - попита го Джин хем притеснено, хем яядосано
- Имах работа стига мрънка. - каза му пренебребително Юнги и си седна на фотьойла
- Имал си... Абе момче ти кога ще се научиш да споделяш с нас? Нали уж трябва да сме отбор и да се подкрепяме и.... - започна да се оплаква Джин но беше прекъснат от Юнги
- Бях с Джимин. Бях в задната част на училището да.... пуша когато той дойде говорейки по-телефона. - обясни им Юнги
- А да, вярно че се истреля като попарен от стаята след като му звъннаха. Мислех че е гаджето му или нещо подобно. - каза им Тае
- Не е било гаджето му а големият му брат. - каза им Юнги шокираики всички
Откога на Мин Юнги му пука за някой друг чак фо такава степен че да запомни дали има братя или сестри? Докато всички се омълчаха Намджун вшезе с раздразнен поглед.
- Какво има? - попита Юнги знаейки че този поглед не вещае нищо добро
- Първо има някаква нова банда която вилнее на територията на Сеул и май е от Пусан от това което Чух. Също така главната мафия в Пусан щяла тази година да си сменя собственика и ще трябва да сключваме нови примирия и нови дпгувори с новия лидер. - обясни им Намджун изморено и седна до гаджето си
- Само това ни липсваше на главата. - въздъхна Юнги и се изправи. - Хоби, Куки наглеждайте нещата с тая новата банда. Ако направят нещо което не трябва лично ще се заемем, а до тогава стойте мирни. Намесим ли се ние и ще стане страшно. Колкото до тези в Пусан. Намджун следи кога ще се сменят лидерите. Пусан са една от най-силните ни саюзници. Неможем да ги загубим.
След като каза това Юнги се качи в стаята си и заспа. Твърде много емоции му дойдоха за един ден. Но единствено в главата му тази вечер беше: Парк Джимин.
*time skip~една седмица по-късно*
Цяла седмица Джимин и Юнги прекарваха време след училище заедно при онези котки. Говореха си за всякакви неща. Даже малко се сближиха. Дори вече си имаха телефонните имена и си пишеха често. Даже в момента бяха заедно и спореха защото Чим беше измислил сладичък прякор на Юнги но той не го искаше.
- Няма пък. Ще те наричам lil meow meow и това е. Даже ще те кръстя така в телефона си. - каза му Чим и му се изплези
- Ако ти ще ме наричаш така тогава за мен ти си мочи. - каза му Юнги
- Защо мочи? - попита Чим объркано
- Защото си малък, сладък и мек. - каза му Юнги а Чим се изчерви и млъкна
Нещата вървяха перфектно между двамата и Юнги реши че е време да направи нещо което не е подозирал че ще направи през живота си. Загледа се в Чим и изцепи от нищото:
- Мочи ще излезеш ли на среща с мен?
...To Be Continued...
VOUS LISEZ
Mafia LOVE
FanfictionДали любовта е толкова проста? Всичко ли върви както е планирано? Определено не. Мин Юнги и Парк Джимин го знаят от личен опит. Тайните се опитаха да попречат на любовта им но дали успяха?