Дали любовта е толкова проста? Всичко ли върви както е планирано? Определено не.
Мин Юнги и Парк Джимин го знаят от личен опит.
Тайните се опитаха да попречат на любовта им но дали успяха?
- ЮНГИ! - извика Джин веднага щом се опомни какво става и веднага отиде да привери дали е добре
Джин клекна и постави глава на сърцето му за да провери дали все още диша докато другите се опитваха да ги предпазят и да убият възможно най-много от другите.
- Джин как е той? - извика Хоби докато избягваше пиредния коршум
- Все още диша но трябва да го изкараме от тук. БЪРЗО! - извика им Джин
- Куки вземи Юнги и изчезваме. Другите ще го прикриваме. Всички към колата! - извика Намджун опитвайки се да вътвори ред
Куки и Джин си смениха местата като сега Куки беше при Юнги а Джин стреляше. Куки вдигна Юнги и веднага след това тръгнаха да излизат. Но точно преди да излязат чуха пидигравателния вик на някой от противниците им.
- Поздрави на Парк. Имам да му връщам заради Юзу. - извика някой но така и не видяха кой е
Веднага щом излязоха момчетата влязоха в колата. Намджун се качи на шофьорското място докато другите правеха сърдечен масаж на Юнги.
- Сега какво? - попита Тае притеснено
- Прибираме се. Джин прати съобщение на Чой. Веднага да дойде в къщи и да оперира Юнги. - каза им Намджун от предната седалка
- Защо не го заведем в болница? - попита Хоби
- Твърде ризковано е Хоби. Ако разберът кой е сме свършени. - въздъхна Намджун
- И ако от другите банди разберът че лидера ни е прострелян край с всичко. Няма да ни имат доверие да ги водим вече. - напомни им Джин
И след това колата се умълча. Джин писа на онзи лекар и зачакаха само да пристигнат надявайки се да са на време.
......
Джимин започваше да се тревожи. Момчетата се баваха адски дълго и това не беше наред. От 15 мини обикаляше из хола и почваше да изнервя Темин. И за капак опасенията му станаха още по-големи когато някой влезе но не беше мафия Мин.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
- Кой си ти? - попита Кай насочвайки пистолет към новодошлия
- Името ми е Чой. Господарят Джин ме предопреди за вас. Аз съм личния лекар или по-точно хирург на семейство Мин. - представи се мъжът с стоично лице
- Х-хирург....
И ето така Джимин се притесни още повече. След още няколко мъчителни минути които им се сториха като вечност момчетата влязоха през вратата. Последният беше Куки който носеше кървящия Юнги. Щом го видя Джимин замръзна и се разтрепери. Добре че Темин го хвана иначе сто процента щеше да падне.
- Изгуби съзнание. Незнаем колко кръв е изгубил. - извика Джин веднага щом видя лекаря им
- Веднага го води в болничната стая. Господарьо Джин елате с мен тъй като сте най-опитен. - каза им Чой
- И аз ще дойда. - каза им Тимотео и погледна към Джимин който кимна
- Можеш ли.... - започна да казва Чой но беше прикъснат от Тимотео
- Няма да ми е за първи път да вадя коршум от някого или да привързвам. - оведоми ги той
Чой кимна и заедно занесоха Юнги до стая пълна с нужните инстроменти за тази операция. Чим неможеше да си намери място от притеснение. Започваше да се панира. И най-лошото... бе бесен. Изведнъж удари силно стената и изблъска масата с крак след което погледна бангтан с краъвнишки поглед.
- Кой го направи. - изръмжа Джимин
Гласът му беше... леден, смартоносен... отровен. Бангтан бяха объркани. Но мафията на Парк го бяха чували и преди... Този глас.... мразеха го. Щом Джимин говореше така беше способен на всичко без да се замисли. Беше като диво животно готово да обива. И точно това смяташе да направи Джимин. Искаше кръв. Кръвта на този посмял да докосне любимия му. И щеше да си я получи.
