Дали любовта е толкова проста? Всичко ли върви както е планирано? Определено не.
Мин Юнги и Парк Джимин го знаят от личен опит.
Тайните се опитаха да попречат на любовта им но дали успяха?
Джин забеляза че мафията на Парк нямат намерение да слязат и да отворят вратата затова го направи той. Чесно казано малко съжали след като го направи. Тези на вратата изглеждаха страшни.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
- Къде са ония шесте мишки? Уж те ни извикаха тук а ти отваряш вратата? - изръмжа насреща му Джу-хеон
- Ако говориш за Джимин и другите са горе.... - започна да казва Джин но щом чуха това другите не планираха да чуят останалото ами направо си влязоха
- На къде? - попита Шоуну спокойно
Джин ги изгледа скептично но все пак ги заведе до стаята. Още с влизането стана лудница.
- ПАРК! Казвай за какво сме ти и да си ходим! - изръмжа Ки-хьон и седна на един от диваните
- И по-бързо ако може. - подкани ги Мин-хюк
- Здравехте и на вас. - подигра се Рави
- Радваме се да видим. Май. - добави Сунг-уун
- Да, да. Същото. - каза безчувствено Хьонгуон
- Както и да е. - прейъсна ги Джимин и се изправи от леглото на Юнги. - На ваше нясто бих държал Лонхо след това което ще кажа.
МонстаХ го погледнаха объркано но все пак Шоуну и АйМ застанаха от двете страни на Лонхо. Все пак щом Джимин казваше че е необходимо явно беше.
- Така е по-добре. Сега... Тези заради които ви извиках са наши стари врагове. За жалост вие също ги познавате...
- Стига увърта давай направо! - изръмжа му Лонхо губейки вече търпение
- Част от черепите са живи и очевидно пак са ни погнали. - избълва Джимин
- Я пак. - изръмжа Лонхо надявайки се че не е чул правилно
- За жалост Чим казва истината. Пробваха се да отвлекът Субин, нападнаха ни няколко пъти и за капак простреляха гаджето на Джимин. - обясни им Рави
- Адрес! Сега. - докато казваше това Лонхо гледаше не просто студено а ледено
- Ще ти го пратим. Но искам един от тях жив. - въздъхна Джимин
- Кой? - попита Шоуну
- И защо? - зададе друг въпрос Хьонгуон
- Нет. Брата на Юзу. И защото както Лонхо отмъщава за АйМ аз имам да отмъщавам за Юнги. - подсмихнасе Джимин с самодоволна усмивка
- Имаш го. - обеща му Лонхо и тръгна
- Оф това няма да завърши добре. - въздъхна АйМ
- Мислиш ли. - след него въздъхна и Шоуну. - Айде сега да идем и да помогнем на малоумно-побъркания си приятел да превърне онова място в кървава баня.
След като каза това МонстаХ се изнизаха един по един. В момента в които се изнизаха бангтан погледна към мафията на Парк, а Джимин от своя страна се настани отново до гаджето си.
- Тези са.... - Джин се чудеше как да завърши изречението че да не прозвучи грубо. - Интересни....
- Кажи си истината. Психично болни са. - засмя се Кай и всички от мафия Парк след него. - Ама хич не са се променили значи.
- Нали. Шоуну-хцонг все още е гласа на разума сред тях. Грам не е изперкал. - подигра се Темин и се сгуши в гаджето си
- Ама май Мин-хюк-хьонг е станал още по-нетърпелив. - засмя се Сунг-уун
- Хах. Да това е сигурно. - потвърди Рави
- Мен ми е по-любопитно как ли ще реагират братята ни като разберът че сме ги извикали? - зачуди се Сунг-уун
Мафия Парк го изгледа и секунди по-късно го замериха с първото нещо което видят. Естествено той успя да ги избегне и се засмя. А мафия Мин изобщо нищо не разбираше. Ама нищички. Надяваха се пине скоро да разберът.
