Mafia LOVE

2

След като всички влязоха в класните си стай уччилището най-накрая започна. На всички от групичката на Юнги още известна като БТС им бешр скучно. На всички освен на Тае. Докато си стоеше в час вратата се отвори и от там влезе новото момче.

- А ти сигурно си новото прехвърлено хлапе. Представи се. - каза му Учителката и застана до него

Момчето кимна и погледна към съочениците си.

- Здравейте. Аз съм Парк Джимин. Приятно ми е да се запознаем. - след като каза това момчето се поклони

- Добре. Сега можеш да седнеш. Седни до.... Тае-хьонг. Господин Ким вдигнете ръката си за да види господин Паек къде да седне. - каза му учителката и Тае я вдигна

Тае извъртя очи от досада. Нарочно сложи Джимин до него. Никой от другите учрници не искаше да стой до тях тъй като всички ги мислеха за страшни. Не че не бяха де. Чим се приближи и седна до Тае.

- Здравей. Аз съм Ким Тае-хьонг но приятелите ме наричат Тае. - каза с фалшивата си усмивка Тае

Реши да се прави на мил. Все пак Юнги каза че иска това момче. Беше му любопитно що за човек е.

- Ами аз вече се представих. - каза му Чим и се почеса по главата. - Ако не ти е удобно да стоя при теб мога да се преместя? - предложи му Чим

- Не, споко. Няма нужда. Но да знаеш че ако стойш до мен всички че те мислят за странен или луд. Не съм точно с най-добрата репотация тук. - предупреди го Тае

- А мен пък не ми пука какво мислят другите хора. Ако искат да ме мислят за луд. Ако искат да ме обсъждат. Бяма да са първите. - каза му Чим

Тае се загледа в Чим и се ухили само че с истинската си усмивка. За пръв път чуваше някой да говори така и това му хареса.

- Знаеш ли? Мисля че ще се разбираме доста добре. - каза му Тае и Чим му се ухили

- Тогава ако ще бъдем приятели можеш да ме наричат Чим. Повечето ми приятели така ми викат. - каза му Чим и Тае кимна

- Хей съгласен ли си на обяд да седнеш с мен и мойте приятрли? - попита Тае искайки да види какво ще стане между него и Юнги

- С радост. - каза му Чим и се ухили

Тази усмивка беше.... топла. Тае за първи път беше виждал толкова топла усмивка. Би дори тази на Хоби. Добре, Парк Джимин определено беше нещо ново.
И така скучният час продължи. След още два часа на пъъъълна скука Чим трябваше да отиде да вземе нещо от шкафчето си и с Тае се разбраха да се чакат направо в столовата. По пътя за натам обаче Чим пак се блъсна в някого.

- Защо винаги се засичаме така? - попита момчето и чак тогава Чим усазна че е същото момче в което се блъсна тази сутрин

Чим го погледна и пак се поклони.

- Съжалявам, съжалявам, съжалявам. - избълва набързо, набързо Чим

- Хей спокойно. Не е станало кой знае какво. - каза му Юнги

- Съжалявам че се блъскам за втори път в теб. Просто когато бързам и се блъскам в хората. - извини му се Чим

- Няма проблем. Съгласен съм да се блъскаш в мен колкото си поискаш. - намигна му Юнхи и Чим се изчерви леко. - Как се казваш?

- П-Парк Джимин. - каза все още изчервения Чим

- Приятно ми е да се запознаем Джимин. Аз съм Мин Юнги. За жалост обаче сега трябва да тръгвам. Но се надявам скоро да се видим пак. И не се блъскай в други освен в мен моля. - намигна му Юнги и отпраши

Чим беше червен като домат. Бързаше да иде в столувата и да разкаже на Тае за да го попита кое е момчето. Обаче след като пристигна и се опитваше да намери Тае в голямата тълпа от хора. Щом го видя Юнги се подсмихна но преди да каже нещо беше изпреварен от Тае.

- Чим тук сме. - извика Тае през тълпата от хора

Чим се обърна към гласа но на щом видя Юнги на масата замръзна. И ето как Мин Юнги и Парк Джимин се запознаха официално!