Дали любовта е толкова проста? Всичко ли върви както е планирано? Определено не.
Мин Юнги и Парк Джимин го знаят от личен опит.
Тайните се опитаха да попречат на любовта им но дали успяха?
Джимин седеше и мълчеше и Юнги започна да си мисли че Чим ще му откаже но накрая остана изненадан.
- Да. Ще изляза с теб. - каза му Чим и се метна да го прегръща. - Мислех че никига няма да ме попиташ.
Юнги се засмя на отговора на Чим и го гушна.
- Къде и кога? - попита Чим
- Сега. Ела с мен и ще видиш. - каза му Юнги и се изправи
- Сега ли? Не съм облечен подходящо за среща. - каза му Чим нервно
- Идеален си. - каза му Юнги и го целуна по-бузата спечелвайки си зачервяване от Чим
Двамата излязоха и отидоха до колата на Юнги. След като Юнги потегли Чим тръпнеше в очакване да види къде ще е срещата им. След около 20 минути път с кола Джимин забеляза че излизат от града и тръгват към близка гора. След още малко път спряха и след като излязоха от колата Юнги грабна от багажника кошница за пикник и одеало.
- Хайде. Още малко път пеша и сме точно там където трябва. - каза му Юнги и го хваба за ръката
Продължиха по една пътечка и стигнаха до едно голямо дърво.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
- Пристигнахме. - каза му Юнги и постла одеалото. - Никой освен мен не ьнае за това място. Идвам тук когато имам нужда да помисля или имам нужда от почивка. Това е моето специално място.
- Радвам се че го сподели с мен. - каза му ухиленият до уши Чим
- Специалбото място се нуждае от специален човек с който да го споделиш. - каза му Юнги и му намигна
Чим се изчерви целия и седна на одеалото след което Юнги седна срещу него. Юнги изкара храната от кошницата, а самата храна изглеждаше прекрастно.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
- Мочи какво ще кажеш да си изключим телефоните и да се поупизнаем? - предложи Юнги
- Съгласен. - каза му Чим и изключи негиовия
Веднага след това Юнги изключи своя и така двамата започнаха с опозноването. Срещата продължи около 4 или 5 часа. За това време те започнаха да се опознават доста добре. Едтествено Юнги още не беше казал на Джимин че е мафиот и несмятъше и да го прави. Те се забавляваха и се смееха заедно. Харесваше им да бъдат само двамата. Даже Юнги легна в тревата и Чим легна сгулвайки се в него и заспаха така. На Юнги му харесваше идеята Джимин да е в обятията му. Накрая на срещата след като влязоха в колата Чим се осмели да направи нещо което искаше от няколко дни. Целуна Юнги. Юнги се подсмихна и задълбочи целувката. След като се разделиха от целувката потеглоха в пълна тишина. Но тишината не беше неловка а някак.... успокояваща. След като остави Джимин пред къщата му и го видя че влиза вътре Юнги реши да включи телефона си.
15 пропуснати повиквания. 7 съобщения.
Юнги въздъхна и се обади на Намджун.
Н: Мин Юнги къде си по сяволите?
Ю: Имах работа. Какво има?
Н: Онея новите са нападнали на наша територия.
Ю: МОЛЯ! Лъде си?
Н: В къщата. Чакаме те.
Ю: До 5 минути съм в къщи.
След като каза това Юнги затвори телефона и потегли. Веднъж да го няма и става нещо такова.
*с Джимин*
Чим влезе право в стаята си и легна на леглото. Неможеше да спре да мисли за случилото се днес. Реши да се поразсее като си включи телефона и намери интересно съобщение.
Хьон💕: Чим искам да бъдеш много внимателен. Имам подозрение че са те намерили. Утре ще знам със сигурност. До тогава стой мирен и се пази😘. Обичам те❤️.
Прочитайки напусаното Джимин въздъхна. Пак се почваше.
