Mafia LOVE

9

*time skip~на другия ден*

В момента Джимин предупреждаваше приятелите си да си стоят мирни докато него го няна. Вчера тези идиоти успяха да се забъркат в 2 скандала и то само за 1 час. Джимин знаеше че щом са тук ще създават много проблеми затова не ги искаше в училището си. Камо ли до Юнги. Щеше да му спести "привилегията" да ги познава. В момента бяха в всекидневната и Джимин се опитваше да им набие в главите да НЕ мърдат от тази къща докато него го няма.

- Ще стойте тук. Не ми пука какво става ако няма пожар да не сте мръднали от тук! - каза им Джимин. - Темин-хьонг докато ме няма ти си шефа.

- Хей ами аз? - оплака се Сунг-уун

- Последния път като те оставих да отговаряш къщата се запали. - припомни му Чим

Сунг-уун беше готов да спори но Кай му запуши устата за да млъкне. Всички знаеха че ако Парк Джимин и Ха Сунг-уун започнат да спорят няма да е забавна картинка.

- Добре аз тръгвам. - каза им Чим и всички кимнаха с ангелски личица

- Не се тревожи. Ще слушаме. - каза му Темин с широка усмивка

Джимин се загледа в него и въздъхна. Бямаше друг избор освен да им повярва за жалост. След като ги погледна за последен път тръгна. Надяваше се че ще си стоят мирни. Само ако знаеше.

*в училището*

Джимин пристигна адски бързо. Можеби бързаше да пристигне за да се увери че онея неговите идиоти не са след него? Кой знае. Щом пристигна намери бангтан на обичайното им място и се приближи до тях.

- Хей момчета. - поздрави ги Чим

- Хей Чим? Къде изчезна вчера? - попита Джин

Все пак вчерашното изчезване на Джимин беше странно за всички. Той просто се изпари. Джимин се страхуваше че някой от тях ще му зададе точно тпзи въпрос. Всички го гледаха с любопитни очи. Най-вече Юнги.

- А-ами.... Баща ми ми звънна и трябваше да си тръгна по-рано за да свърша нещо за него. - излъга ги Джимин

Чим не искаше да ги лъже но нямаше избур. Неможеше да им каже какво става всъщност. Не искаше да ги въвлича в проблеми. Другите кимнаха очевидно вързали се. Но не беше точно така. Като мафиоти те бяха научени да разпознават лъжата от истината. Обаче решиха да си замълчат. Все пак не беше тяхна работа да питат. Ако Джимин искаше да им каже щеше.

- Е да вървим към час. - каза им Джин и всички кимнаха

Само Юнги и Намджун останаха зад групичката.

- Той лъже. - каза Намджун спокойно

- Знам. И смятъм да разбера защо. - каза му Юнги и тръгна напред

Намджун въздъхна и последва лидера си. Нещо щеше да се случи и той го знаеше. Нещо лошо.
След като всички влязоха в час, часовете започнаха нормално за всички. Е почти за всички де. Последната и пред последната година имаха нови ученици. И честно казано бяха много странни. Само ако знаеха кои са всъщност. След като първите три часа минаха дойде голямото и Бангтан реши че днес не искат да се събират в столовата а на покрива затова всички се качиха там. Щом се застаниха започнаха да си говорят на рандъм теми докато не дойде и тази за новите ученици.

- Казвам ви тея двамата не спряха да се карат. От първия час на сам спорят за абсолютно ВСИЧКО. - разказваше им Хоби

- Вашите поне говорят. Нашия е по-тих и от Юнги. Откакто влезе само мълчи. - обясни Джин

Джимин слушаше и се молеше да не са тези който си мислеше. Изведнъж от стълбите се чуха гласове.

- Казвам ти че трябва да е тук? Телефонът му е засякън на покрива. - каза Кай

- Ако не е там ще те бутна от покрива Кай. - каза ну Сунг-уун

- Ако не млъкнете и двамата аз ще ви бутна от там. - заплаши ги Темин и отвори вратата към покрива

И там пред Джимин застанаха 3мата му най-добри и най-досадни приятели. Веднага щом ги видя Джимин се изправи бесен.

- КАКВО ПРАВИТЕ ТУК ПО ДЯВОЛИТЕ? - извика Джимин

Всички от групичката на бангтан го гледаха объркано, а онези 3мата му се усмихваха мазно. Джимин си мислеше едно нещо в момента: "Защо живота е насправедлив с мен?".