Mafia LOVE

15

Бандата на Парк стоеше и обмисляше каквп с точност се случва докато Кай изведнъж не се опомни и подскочи.

- Вдигай. - извика Кай

- Веднага. - каза му Сунг-уун

- Трайте бе. - изръмжа Чим

След секунда грабна телефона и отиде в другата стая да говори взимайки с себе си и Субин.

- Сега стана забавно. - засмя се Кай

- Очаквам всички да се изсипят тук бестни. - каза им Сунг-уун

- Защо? - попита Тае объркано

- Ехо отвлякоха Субин и за капак свърши с ранена буза. - обястни им Сунг-уун

- Е в живота на мафиот е нормално да го отвлекът поне веднъж. - засмя се Кук

- Нормално е да. Но Субин е бебето на групичката. Никой няма право да го бара. Охо искам да видя Чим какво ще направи на онзи виновен заради бузата му. - засмя се Темин с самодоволна усмивка

- Като познавам Чим още преди брат му да дойде той ще ги е довършил. - ухили се Темин

Тази узмивка беше.... Садистична. Според бангтан тея не бяха нормални. Никък даже. След около 10 или 15 минути Чим и Субин се появиха. Чим въздъхна уморено и седна в скута на Юнги. Юнги се обърка но все пак обви ръце около талията на Чим.

- Е какво каза? - попита Кай нетърпеливо

- Че имаме две седмици да се разправим ние с тея или те се намисат. Утре ще заведем Субин на летището а някой ще го чака на кетището в Пусан. Също така от летището тук ще вземем Рави и Тимотео. - обястни им Чим

След като обястни всичко постави главата си върху гърдите на Юнги.

- Имам идея. - каза им Юнги и всички го погледнаха. - Защо не останете тук? Все пак войната е обща. Тези нападат моята територия което значи че са и наш проблем.

Чим помисли за известно време и въздъхна.

- Защо пък не. - съгласи се Чим

- Тогава ти ще останеш в моята стая. Поне да си ми пред очите. - каза му Юнги и го гушна малко по-силно

Чим се изкиска на сладкото си гадже и кимна.

- Добре тогава. Кай, Темин и Рави ще са в една стая, а Сунгун е с Тимотео. - нареди Чим и другите кимнаха. - Тази вечер обаче Субин ще спи при мен за да съм сигурен че е добре.

- Щом така искаш. - одобри Юнги а Чим се усмихна

Чим хвана брат си и го замъктна с себе си към стаята в която ги заведе Юнги. Не мислеше да го оставя и за секунда сам.

*на сутринта*

Чим и другите се събудиха и закусиха.

- Джин готвиш прекрастно. - похвали го Кай а Джин се изчерви

- Мерси. - каза Джин

- Намджун ти си късметлия. - оведоми го Сунг-уун

Намджун се ухили и прегърна гаджето си.

- Знам и без някой да ми го казва. - каза им Джуни а Джин стана още по-червен

- Джимин-хьонг време е и ти да се научиш да готвиш. - каза му Субин

- Ама аз мога да готвя. - изръмжа насреща им Чим

- Ма да бе. Затова подпали кухнята. - засмя се Темин

Чим се намуси и скри главата си в врата на Юнги а другите се засмяха. Понякога лидерът им беше такова бебе. След като закусиха се оправиха и тръгнаха към летището. Даже бангтан отидоха с тях. Уж за защита ама по-скоро искаха да видят последните двама от групичката на Джимин. Докато стояха, Чим се сбогуваше с брат си и му четеше лекция.

- Веднага щом се прибереш очаквам да ми се обадиш или да ми пишеш. ЯСТНО! - каза му Чим

- Добре хьонг. Спокойно. Всичко ще е наред. - каза му Субин и го гушна

След като се отдели от Чим гушна и Кай, Темин и Сунг-уун след което погшедна към бангтан.

- Благодаря за всичко. - след което се приближи до Юнги. - Моля пази брат ми.

Юнги кимна и Субин се качи на самолета доволно. След известно време стоене някой буквално скочи на врата на Кай. Бангтан бяха готови да извадят оръжията си докато Кай и приятелите му не започнаха да се хилят.

- Рави, Тимотео. Добре дошли. - каза им Чим а двете момчета се изправиха заставайки мирно един до друг

- Йо. - поздрави ги рави

- Пристигнахме. - ухили се Тимотео

И ето че цялата банда на Джимин беше завършена. Сега вече щеше да стане забавно. Бедният Сеул дори не подпзираше какво ще се случи. Беше време за война.