Mafia LOVE

7

*в къщата на БТС*

Юнги се прибра и завари всички да го чакат в всекидневната.

- КЪДЕ ПОДЯВОЛИТЕ БЕШЕ? - извика Джин в секундата в която видя Юнги

- Няма значение. Казвайте какво става тук. - заповяда Юнги и седна на фотьойла

- Очевидно са нападнали един от нашите складове. Цялата стока е заминала. - обястни му Намджун

- Подяволите. Какво каза баща ми? - попита Юн

- Той незнае. Все още всички са в Дегу за онази среща. Докато се върнат ти отговаряш. - каза му Джин

- Добре тогава. Намджун прати хора да разследват искам имената на членовете на бандата и на лидера. Също така прати хора да ги наблюдават. Искам където и да отидат да знам. Ако отново попаднат на МОЯ територия лично ще хвана лидерът им и ще го измъчвам. - заповяда Юнги

Намджун кимна и започна да пише на телефона си за да даде заповеди на хората им, а останалите искаха да разберът къде е бил Юнги. Той никога не си изключва телефона.

- Та къде беше? - попита Хоби

- Има ли значение. - каза им пренебрежително Юнги

- ДА! - извикаха всички без Намджун който беше зает да пише на телефона си

- Все пак е важно за доверието помежду ни да знаем къде е бил шефа ни. Ами ако ти се случи нещо. Ако си се забъркал в нещо. Ние отговаряме пред баща ти. - каза му Кук и очевидно Юнги се хвана на номера

- Добре де. Бах на среща. - каза им Юнги

- Беше на КАКВО? - извика Хоби раздразнен

В момента всички гледаха към Юнги. Дори Намджун.

- А Джимин? Нали уж го харесваше. Знаех си аз. Мин Юнги кога че станеш сериозен а? Все същия си си. Време ти е да си намериш свестен приятел който да бъде то теб но ти отблъскваш едно прекрастно момче защото си ИДИОТ! - извика Джин бесен

- ЩЕ МЛЪКНЕШ ЛИ? - извика Юнги раздразнен. - Бях на среща С Джимин.

След като каза това всички се умълчаха докато Джин не наруши мълчаноето.

- ЙЕС БЕ. - извика той щастливо

Другите също бяха щастливи да знаят че Юнги най-накрая му е дошъл акъла в главата.

- Вие си празнувайте аз си лягам. - след като каза това Юнги се качи в стаята си

Тази нощ Мин Юнги заспа с усмивка на лицето.

*на другия ден в училище*

Чим и Тае бяха в час по-математика но Фжимин не внимаваше много. Даже хич. Само си пишеше на телефона с някого но Тае неможеше да види с кого. Това се повтори в първия, втория и третия час. Накрая дойде голямото и всички тръгнаха към обичайната маса на бангтан. След като се появиха чим се настани до Юнги който само му се усмихна. Накрая започнаха да се гранят тихо докато на Чим не му се обадиха и той вдигна.

Д: Каби досадник.

?: Амииии. Малко сме в участъка.

Д: Къде сте? Пак ли бе.

?: Стига разпитва ми ела и ни измъкни.

Д: И как предлагаш да ви измъкна. Аз съм в Сеул вие в Пусан....

?: Ами ние сме в участък в Сеул не в Пусан.

Д: МОЛЯ! Прати ми адреса. До 5 мин идвам.

След като каза това Чим затвори телефона о се изправи.

- Подяволите. Тае кажи на даскалите че ми е станало лошо или нещо такова. Трябва да вървя. - каза му Джимин и хукна на някъде уставяйки обърканите бангтан след себе си