Дали любовта е толкова проста? Всичко ли върви както е планирано? Определено не.
Мин Юнги и Парк Джимин го знаят от личен опит.
Тайните се опитаха да попречат на любовта им но дали успяха?
Юнги Джин тръгнаха към стаята си в пълна тишина докато Джин не заговори.
- Юнги трябва ли точно Джимин да е новата ти бройка? Той изглежда свестен и.... - попита Джин малко притеснен
- Кой е казал че го искам само за бройка? - каза му Юнги и тръгна напред
Джин спря на място и се загледа в Юнги. Възможно ли е Мин Юнги наистина да харесваше Парк Джимин?
И таканвсички продължиха с скучните си часове. След като часовете свършиха Тае искаше да пита Чим дали иска да излезе с тях но Чим отпраши набързо, набързо. Най-подозрителното беше че отпраши след като някой му звънна по телефона. Тае се замисли дали Джимин не крие нещо? Или по-скоро някой? Чим излезе и се запъта в задната част на училището и седна на една пейка за да говори по-телефона спокойно, но изобщо не знаеше че там има някой друг който слуша разговора му с интерес.
Дж: Да хьонг. Тук всъщност не е толкова зле колкото си мислех. Хората са по-дружелюбни отколкото си мислех....
?:......
Дж: Добре ще внимавам. Обещавам.
?:.......
Дж: И вие ми липсвате хьонг. Поздрави на другите. Обичам ви и до скоро.
След което Чим затвори телефона. Щом погледна настрани видя Мин Юнги подпрян на едно дърво да глед право към него.
- Х-хей. - каза му Чим
- Здрасти. - каза му Юнги и седна до него. - С някой специален ли говори?
В думите на Юнги можеше да се чуе ревност. Беше бесен и сам незнаеше защо.
- Дап. С брат ми. - каза Чим усмихнат
- Имаш брат? - попита Юнги отдъхвайки си че не е говорил с гаджето си
- Да. Двама. Един по-голам и един по-малък. - обясни му Чим. - А ти какво правиш тук?
Юнги не каза нищо само посочи стъблото на дървото до което стоеше. Там Чим видя две котки. Една голяма и една мъничка.
Ups! Ten obraz nie jest zgodny z naszymi wytycznymi. Aby kontynuować, spróbuj go usunąć lub użyć innego.
- Боже колко са сладички. - каза му Чим и се усмихна
- Знам. Идвам всеки ден да ги храня. Намерих ги преди около месец. - призна му Юнги
- Боже, колко мило. - каза му Чим
- Ами видях ги един ден. Вълеше дъжд и майката се упитваше да прикрие котето си от дъжда и от тогава може да се каже че си ги отглеждам. - призна си Юнги и се почеса по врата. Юнгу се обърна и забеляза насълзените очи на Чим. Очевидно Чим сам незнаеше че плаче. - Защо плачеш?
- А-аз... моля? - попита Чим объркан
Юнги се приближи до него и с палец избърса сълзите от едното му око. Чим се разплака още по-силно и Юнги го прегърна. След около 2 или 3 мин плач Чим се успокой и се отдръпна от Юнги.
- Ще ми кажеш ли защо плачеш моля? - попита Юнги
- Нищо просто.... мама почина когато бях малък и.... Явно просто с тази история съм се разчувствал. - обядни му Чим и пак проплака
Юнги отново вкара Чим в прегръдките си за да го утеши и двамата останаха така доста дълго време.
- Спокойно тук съм. Всичко ще е наред. - успокояваше го Юнги
След като Чим най-накрая се успокой Юнги го изпрати по по-голямата част от пътя за домът му но накрая се разделиха. По пътя за вкъщи Юнги си мислеше само и единствено че, Парк Джимин няма да е просто следващата му жертва или бройка. Той ще е нещо специално в живота на Юнги.
