Black shadow

Първа глава

И нивга душата, обречена на страдание, не ще намери своя покой, дорде и кръвта на последния виновник не попие в пръстта.
__________

Очертаваше се и това хилядолетие да е скучно.

Елара Ястребовия нокът се изкикоти зловещо, легнала в ъгъла на просторна стая от сив камък, в която единствената светлина идваше от процепите в тавана на параклиса.

Нейния затвор.

Нейния гроб.

Вече три хиляди деветстотин деветдесет и девет години и триста шестдесет и четири дни Елара се въргаляше в собствената си мръсотия зад тези четири стени, удържащи я векове наред. Удържаха я да не излее яда и мощта си над света, трупани през всички тези години, които отброяваше с нескрито нетърпение. Нетърпение да се измъкне от тази воняща дупка.

- Онези противни копелета трябва да са умрели отдавна - изкикоти се тя и смехът ѝ придоби истерична нотка.

Смееше се.

И още.

И още.

И още.

Смя се, докато гърлото ѝ не прегракна.

Тя се обърна на една страна, облягайки се на рамо, покрито с черна кожа - нейната кожа - и се изхрачи, проклинайки имената на всички онези жреци. Имаха смелостта да я затворят в клетка. Тя, която бе ястреба, както повеляваше името ѝ, трябваше да бъде свободна и да сее разруха след разруха. Не можеше да се примири с живот на кафезна птичка. Елара бе силна, имаше мощта да разруши света и да го построи отново по свое подобие, както и целеше едно време, както и все още искаше да направи, и да властва, да властва, да властва. Но тук, в тази клетка, укрепена от магията на бокала в центъра на стаята, тя бе напълно безсилна. Жреците я бяха затворили тук, заклинанията им я лишаваха от всичките ѝ сили. Освен от безсмъртието. Може и да я бяха затворили за векове, но не те са живи сега, а тя.

Един вид този факт я караше да се чувства като победител. Но не напълно. Щеше да е спечелила чак когато целия свят беше в краката ѝ и молеше за милост, когато най-сетне се измъкнеше от този неин затвор. Но беше безсмислено. Дори и най-малката надежда за бягство бе безсмислена. Потомците надали биха позволили на избрания да остане жив повече от три минути, след като е изплувал от утробата на майка си.

Гнусни потомци, уповаващи се на вярванията и легендите на първите жреци. Жалкото беше, че тези легенди бяха верни, а и никой не би се заблудил в обратното.