Урок трети.Тайните понякога са смъртоносни.

Глава 9

Когато се озовахме посред оживения площад, омотаните около мен одеяла вече ги
нямаше, а Риан галантно ми помогна да си облека палтото. Но това не беше всичко:
— Малка предпазна мярка, лейди Риате — и на лицето ми завързаха черна, кадифена и
съвсем не магическа маска.
— А ти? — веднага заинтересувано попитах аз.
— Едва ли ще помогне, но щом настояваш… — и той извади, като че ли от въздуха, също
такава черна и кадифена маска, с прорези за очите, и също си я сложи.
Нежно хващайки ръката ми, Риан ме поведе сред искрящите от празнични светлини
дървета, нататък, където водеха хороводи и пееха весели зимни песни. В Ардам първата
празнична нощ на смъртта на зимата също е много красива, но тук беше някак по-приказно, може би заради огромното количество вълшебни фенери, а може би, защото в небето летяха
обкичени с гирлянди от светещи огънчета гущери, не зная, но изглеждаше ужасно красиво.
Покрай нас се носеха хороводи и двойчици, летяха снежни топки и магически огънчета
— вълшебна нощ. И изведнъж Риан спря. Обръщайки се, видях коварната му усмивка.
— Ние сме под мандрагора — тайнствено произнесе магистърът. — А ти знаеш ли какво
означава това?
Аз се досетих, че някой ме беше превел през целия площади ме беше довел до тук
изключително и само заради една целувка.
  — Не — на моите устни също заигра усмивка, — даже не подозирам.
На Риан му се наложи да намекне:
— Мандрагората в първата празнична нощ на смъртта на зимата, това…
И тук от едната страна се раздаде:
— Хайде, целувайте се вече, тук и други желаещи има.
Обръщайки глава, аз действително видях двайсетина лордове и лейди, които нетърпеливо
чакаха реда си. Магистърът мълчаливо свали маската си… Миг, и чакащите като че ли
никога не ги беше имало. И изобщо народът взе да се разотива.
И ние останахме сами на това място, където допреди минута се тълпеше маса наконтени
хора и нехора.
— Та за какво говорех… — върна се към прекъснатото обяснение лорд-директорът.
Аз се разсмях, повдигнах се на пръсти и обгръщайки шията му с ръце, нежно го целунах.
В Тъмната империя съществува поверие, че ако целунеш любимия си в първата празнична
нощ на смъртта на зимата под корен от мандрагора, то любовта ви ще е вечна. Разбира се, това си беше само суеверие, обикновена празнична традиция и двойките влюбени страстно
се целуваха под мандрагората по няколко пъти на нощ, понякога сменяйки си даже и
партньорите, но все пак… Все пак, за мен това беше единствената в живота ми целувка под
мандрагора и сладкото чувство на щастие се разливаше по тялото ми, изпълвайки ме с топла
радост, подобна на хилядите искрящи огънчета, които изпълваха тази удивителна нощ.
И ние още дълго стояхме там, на мен ми беше така топло в неговите прегръдки, а Риан
просто ме гледаше и се усмихваше. Понякога толкова ти се иска някои мигове да
продължават вечно…
А след това някой извика:
— Ей, там нова мандрагора окачиха!
И се разнесе тропот на крака, който се отдалечаваше. А магистърът хитро произнесе:
— Ние сме под мандрагората — усмивката му стана по-широка, — а ти знаеш ли какво
означава това?
— Представа си нямам — едва сдържайки смеха си, отговорих аз.
— Ще се наложи да ти покажа — престорено отегчено ми съобщи магистърът.
И беше чудесно, че на другия край на площада бяха закачили още една мандрагора,
защото тази остана заета доста дълго време.