Джимин е едно най-обикновено 16-годишно момче. Той има добро и обичливо семейство, приятели, репотация...
-"Какво повече ми трябва" - казваше си Чим...
-"Може би гадже..." - повтаряше му Джънгкук, но Джимин го игнорираше.
Един ден в семейството на м...
"Кой е този? Да не би... Неее! Няма как да му е гадже... или може да е... Оф, ако той си имаше приятел нямаше да се държи така сладко с мен... Нали? Оф, какво си мисля... Той е сладък по принцип..."
Отърсих се от тези мисли и осъзнах че телефонът вече е спрях да звъни... Обърнах се към Чим и видях... О боже! Той спинкаше сладичко на рамото ми... Май получих диабет... Гушнах си го и така съм заспал...
*Skip tame*
Чух дразнещия звук от звънеца на входната врата. Кой по дяволите е дошъл в 3 сутринта... Оф! Тръгнах да ставам, но спрях когато усетих Чим да мърда. Ооо, на този няма да му се размине!
- Х-хюнг... - каза със сънен глас той.
- Да бебче!
- Какво се случва?
- Нищо мъниче, просто някой кретен е решил да ни посети в 3 сутринта... - казах с възможно най-мил тон. Звъненето обаче не спираше, а това много ме ядосваше. Усетих как Джимини ме дърпа за ръкава...
- Х-хюнг? - каза засрамено. Веднага насочих вниманието си към него и го погалих нежно...
- Какво има?
- Г-гладен съм! - каза той, като разтри коремчето си, а аз се засмях.
- Добре мъниче! Хюнг ще ти направи нещо за хапване, а ти отвори вратата, защото този звук много ме дразни! - щом казах това, той се засмя... Колко е сладичък само!
/Jungkook pov/
Обадих се на Джимин хюнг за да си поклюкарсваме ( хи хи 😂👌 ) но той не ми вдигна... Притесних се! Тае беше вкъщи. Разказах му и той предложи да отидем у тях... Дано всичко е наред!
Вече бяхме в колата на Те-Те и пътувахме...
Щом стигнахме веднага изхвърчах от колата и притичах до входната врата... Започнах да звъня но никой не отваряше. Вече бях на път да се откажа когато...
- Кой е? - от вътре се чу сънения глас на Джимин. Добре че всичко е наред!
- Аз съм хюнг... Отвори ми! - след като казах това чух завъртането на ключа е открехването на вратата. Щом видях Чим веднага му скочих на врата...
- Чими, ако знаеш колко се притесних че не ми вдигаше... Радвам се че си добре! - след всяка дума затягах захвата си около него за да не избяга...
/Yoongi pov/
Направих сандвичи за Чим и ги оставих на масата в хола... Чух звънкаят смях на Джимин и се запътих към входната врата за да видя какво става... Не мога да повярвам какво видях!
Някакво копеле виси на врата на МОЕТО бебе! Бях бесен!!! 🤬
_______________________________________
И така... Знам че винаги спирам на най-интересното но така е по интересно ( желязна логика няма що 😂 ) Съжалявам за грешките и скоро 5 част...
А! Забравих...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
