/Neutral pov/
Мина известно време от сватбата на влюбената двойка. Всичко вървеше перфектно и в дома на семейство Мин се разхождаше едно кръгличко човече на име Джимин. Точно така, коремчето му вече беше доста големичко и съвсем скоро се очакваше малко сладко бебче.
На Юнги никак не му беше сладко. Той изпълняваше всичко което поискаше Чим, докато Джин го отвърждаваше, че при бременността това е нормално. Мъникът често си променяше настроенията, в един момент е много щастлив и разпалено обсъжда чудото вътре в себе си, а след секунда вече по лицето му се стичат горчиви сълзички. А за хранителните вкусове да не говорим... За закуска често се ядяха сладки кексчета и малко соев сос, сандвичи с фастъчено масло и кетчуп и какво ли още не...
Но въпреки всички тези трудности любовта между момчетата не утихваше, а даже на против, с всеки ден ставаше по-силна и по-силна. Всеки от тях разбираше че другият преминава през трудности и постоянно се подкрепяха... Юнги не оставяше Чим и за миг. Толкова беше притеснен, че се налагаше Тае и Джун да идват и да помагат.
А Чим изпитваше страх... От самото раждане, както и от факта че може ако направи нещо грешно, мъникът вътре в него да пострада, което точно няма да си прости. Подкрепата коята получаваше от близките му му помагаше много и това му бе достатъчно - любов.
************************************
/Jimin pov/
Учудващо, но се събудих в доста добро настроение без излишни болки, а това беше добре. Ставането беше по трудната част, но с всеки следващ път ми се получаваше по добре, така че не ми се налагаше да се мъча много.
Вече слизах по стълбите, предвождан от уникалния аромат на любимите ми палачинки и вече си представях как си ги хапвам с шоколад и сирене. И не, това не е странна комбинация!
Влязох в кухнята и видях Шуга хюнг да готви. Усмихнах се и седнах и седнах за да закуся.
- Добро утро Минни! - хюнг ми се усмихна и ме целуна по челото.
- И на теб Юнги~я! - усмихнах се в отговор.
/Neutral pov/
Сутринта на момчетата мина спокойно и днес беше един от страхотните дни в които те просто си почиваха. Юнги седеше на дивана, прегърнал Чими и двамата гледаха филм.
YOU ARE READING
|Stepbrother| yoonmin
FanfictionДжимин е едно най-обикновено 16-годишно момче. Той има добро и обичливо семейство, приятели, репотация... -"Какво повече ми трябва" - казваше си Чим... -"Може би гадже..." - повтаряше му Джънгкук, но Джимин го игнорираше. Един ден в семейството на м...