Джимин е едно най-обикновено 16-годишно момче. Той има добро и обичливо семейство, приятели, репотация...
-"Какво повече ми трябва" - казваше си Чим...
-"Може би гадже..." - повтаряше му Джънгкук, но Джимин го игнорираше.
Един ден в семейството на м...
Блъснах нещастника в стената като започнах да го налагам... Накрая остана в безсъзнание. Бях на път да го убия, но се сетих за Чим!
- Мъниче, добре ли си? Този направили ти нещо! Трябваше да го убия! - бях обгърнал крехкото, треперещо тяло на Джимин като го милвах за да го успокоя.
- Х-хюнг Т-т-той искаше д-да ме... - каза той през сълзи.
- Спокойно! Аз вече съм тук! Няма страшно! - вдигнах го булчинската като продължавах да го галя. Вече беше по спокоен!
Изведоха го от кафенето без да давам обяснение на момчетата... Запътих се с бързи крачки към вкъщи. Момчето в ръцете ми още трепереше...
Отворих врата и се молех само родителите му да не са тук... За моя голяма работа ги нямаше! Качих се горе в моята стая и поставих Чим на леглото ми, като легна до него. Прегърнах го, а той се сгуши в мен! Все още съжалявам че оставих на този толкова лесно да му се размине, но Джимин беше по важен!
Известно време стояхме така и изведнъж чух лекото подхъркване на момчето до мен. Спинкаше сладичко! Реших да последвам примера му и не след дълго се пренесох в страната на сънищата...
~Next day~
/Jimin pov/
Чух алармата и сънено разтърках очи... Видях спящия Юнги и неволно се усмихнах! Побутнах го няколко пъти но той не помръдна... Ако се помотаем още малко ще закъснеем затова се наведох на ухото му!
- Шуга хюнг... Трябва да ходим на училище! - изшептях му, а той се размърда.
- Още малко Чими...
- Не! Ставай иначе тръгвам без теб! - щом казах това той веднага се изправи а аз се засмях... - Хюнг, аз отивам да се оправя... Чакай ме долу!
Излязох като се запътих към стаята ми! Извърших сутрешните си процедури и облякох...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Слязох долу и Юнги ме чакаше...
/Yoongi pov/
Оправих се и се облякох.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
След което отидох в хола да чакам Чим!
Чух стъпки и се обърнах. Видях... О! Уау! Защо по дяволите Джимин е толкова секси?! Изведнъж в съзнанието ми изникнаха всички перверзни погледи и подсвирквания които Джимин ще получи вървейки по училищния коридор пълен с извратеняци... Сетих се за онзи Нещастник който щеше да го изнасили. Трябваше да го предпазя!
- Веднага се преоблечи! - заявих.
- Не съм ли хубав така? - каза той... в очите му се четеше тъга и беше на път да се разплаче - Ако съм толкова грозен просто ще...
- Шшш... Не си грозен мъниче просто не искам да те заглеждат! - наведох се до ухото му и изшептях съблазнително - Секси си!
_______________________________________
+още една глава... Все повече и повече хора четат книгата което е постижение! Съжалявам за грешките! Има и още една новина!
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Изключително щастлива съм! 😚💕🥺
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
