|Stepbrother| yoonmin

Part 10

/Yoongi pov/

Вече бях в съблекалнята! Закъснявах, за това наоколо беше доста пусто! Набързо облякох спортния си екип и се запътих към салона! Изведнъж долових странни звуци от тоалетните! Знаех че трябва да вляза в час, но някак си интересът ми надделя!

Колкото повече се приближавах, толкова повече това което чувах добиваше смисъл... Стенания! Поредната двойка която се натиска в тоалетните на даскалото... Обаче едно едвам доловимо:

"Д-джаксън... С-спри..."

ме накара да отворя! Видях Този Джаксън да притиска към стената някакво момче... Не го виждах защото тялото на другия го закриваше... Молбите за помощ продължаваха, за това реших да се намеся...

- Ей, Джаксън... Нали? -той се обърна и кимна - Спри с простотиите си!

- Че защо? На Чим му е приятно! Нали принцеске! - чак сега обърнах внимание на момчето което викаше!

"Ч-чим..."

Без да му мисля забих юмрук в лицето на насилника... Не можех да спра да го бия, а и не исках! Обърнах се към Джимин! Сълзи... Много сълзи... Сетих се за онзи Хосок... За кафенето... Сълзите... Страха... Това не трябваше да се повтаря! Защо тези хора нараняват такова невинно същество? Защо?

- Чими! - вдигнах го на ръце и тръгнах към вкъщи... Звънеца тъкмо бе бил и коридорите бяха пълни с народ. Всички ни гледаха странно... Аз ги подминавах... В главата ми беше само и единствено той! Вече бях навън и вървях бавно. Изведнъж чух гласа на Чим...

- Знаеш ли Хюнг? - каза той гледайки към кристално чистото небе. - Аз не съм идеален! Не съм нищо особено! Просто момче с по различен вкус... Момче което си има всичко... приятели, семейство, красота, пари... За онези хора по коридорите това е всичко... Най-вече последното! Всеки иска да е близо до мен, защото имам предполагаемият източник на тяхното щастие, но никой не се запитва какво мисля аз, през 6акво преминавам, какво искам? Никой! Никой не знае колко сълзи съм изплакал в училищната тоалетна, колко пъти са ме използвали, колко са ми се присмивали... Никой, освен теб хюнг! Теб и Джънгкук... - тогава отново видях измъчените му сълзи...

Вече бяхме пред вкъщи... Влязох и оставих Чим на дивана, като седнах до него...

- Чим... Разбирам че си преживял много... И съм благодарен че го споделяш с мен! Ти си невероятен... Може и да не си перфектен в нечии очи, но не и в моите! И искам да знаеш че... че... мамка му! Обичам те! Толкова шибано много! - казах и се усмихнах плахо...

- Аз също хюнг! - каза той с усмивка...

- Как ме обичаш? - попитах.

- К-като б-брат... - каза той...

/Jimin pov/

- Ясно! Джимин излизам! Не ме чакай! Няма да се прибера скоро! - каза Юнги с безизразно изражение! Аз вече плачех...

- Х-хюнг ч-ак... - тогава чух силното трясване на вратата...

Не издържах вече... Заплаках силно!

"Болеше..."

_______________________________________

Здравейте! Първо ви се извинявам за това че не качвах! 👉🏻👈🏻🥺 Надявам се да не ме съдите!

Също така ви благодаря за интереса към книгата ми! 💖 Съжалявам за грешките и до следващия път!