Джимин е едно най-обикновено 16-годишно момче. Той има добро и обичливо семейство, приятели, репотация...
-"Какво повече ми трябва" - казваше си Чим...
-"Може би гадже..." - повтаряше му Джънгкук, но Джимин го игнорираше.
Един ден в семейството на м...
Не мога да повярвам... Аз и Юнги сме заедно! В момента седя в скута на Шуга и съм се сгушил в него, докато той ме гали по гръбчето. Толкова е приятно...
- Бебче? Вашите кога се прибират? - прошепна Юнги в ухото ми, а аз изтръпнах...
- Не знам любов! - казах тихичко.
- Харесва ми как ме нарече! Обичам те! - усмихна се той.
- Аз също! - отново се смяхме в целувка... Изведнъж чух:
- Ей малко изчадие такова! Как си позволяваш да целуваш сина ни! - това беше ядосания ми баща... С Юнги бързо се отделихме, като аз седнах до него.
/Yoongi pov/
- Господин Парк мога да обясня...
- Не са ми нужни жалките ти обяснения... Ти проваляш синът ми! - развика се той. - Вън! И повече да не си стъпил в тази къща! - Джимин вече плачеше, а майка му ни гледаше отвратено! Какви ужасни родители само...
- Н-не! А-ако Ю-юнги си тръгне, аз о-отивам с него! - каза през сълзи Чим, а аз го прегърнах.
- Какво неблагодарно момче! Да не те бях раждала ако знаех че ще станеш такъв боклук! - разпищя се жената...
Не издържах... Хванах Чими за ръката като преплетох пръстите ни и излязох от това ужасно място! Прегърнах момчето си и го целунах по челото... Той се успокои и вече не плачеше.
- Мъниче, помни! Обичам те безкрайно много! Тези хора не заслужаваха дори да ти знаят името! Всичко ще е наред! Ще се погрижа за теб и за това никога повече да не ги видиш! - казах аз.
- И аз те обичам безкрайно много хюнг! - той ме целуна. - Сега къде ще отидем?
- Ще питам Намджун да ли може да живеем известно време у тях, докато не получа пари! - казах и го гушнах силно.
- Добре хюнг!
/Jimin pov/
С Юнги бяхме пред дома на Намджун и чакахме да ни отворят. На прага застана висок, рус мъж и ни се усмихна.
- Здравейте! Заповядайте! - влязохме, а аз не пусках ръката на Шуга.
- С теб Юнги се познаваме! - обърна се към мен. - А ти си?
- Ъм... Джимин! Приятно ми е! Аз съм гаджето на Юнги! - казах радостно, а Шуга се усмихваше доволно.
- Е, аз съм Джин! Съпругат на Джун! - засмя се той.
- Надяваме се да не се натрапваме! - казах плахо.
- Ооо, не! Спокойно! Добре дошли сте по всяко време! Останете колкото е нужно! - каза той и ме прегърна...
Почувствах се така все едно съм у дома... Забравих за всичко останало освен това място, приятелите ми и любовта на живота ми!
_______________________________________
Още една глава! 💫💕😗 И така хора... Съжалявам за грешките и дано да ви харесва! purple you! 💜
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
