Джимин е едно най-обикновено 16-годишно момче. Той има добро и обичливо семейство, приятели, репотация...
-"Какво повече ми трябва" - казваше си Чим...
-"Може би гадже..." - повтаряше му Джънгкук, но Джимин го игнорираше.
Един ден в семейството на м...
Бях стъписан... А-аз? С-секси? Бързо се отдръпнах! Бях по червен и от домат... Юнги обаче беше бърз и ме придърпа към себе си... Известно време се гледахме и той каза:
- Имаш 10 мин. да се преоблечеш!
- Но..
-Няма но! Ще вземем др. кола на баща ти... няма да закъснеем...
Не ми се спореше и за това бързо се отделих от него и се заизкачва по стълбите! Отворих гардероба си и на бързо избрах това:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Слязох, а Шуга поклати глава одобрително! Взехме ключа за една от служебните коли на татко и тръгнахме... Училището не беше далеч, така че скоро стигнахме.
Двама тръгнахме по коридора към кабинета по музика където имах час заедно с класа на Юнги!
/Yoongi pov/
Вървяхме по коридора и бях не спокоен... На където и да се обърнех виждах момчета които зяпаха Чим, или по точно задника му, облизваха се и си шушукаха! Момичетата пък обсъждаха дрехите му... От къде ги е купил, как му стоят и тем подобни. Явно мъникът е популярен... Но тея дето го заглеждат въобще не са ми синпатични...
/Jimin pov/
Докато вървях, изведнъж видях Те и Куки храната за ръце а зад тях двама от приятелите на по големия.
- О, Чим здравей! - каза Джаксън който спря пред мен, докато другите продължиха по коридора... Джънгкук явно е доста влюбен... Да не забележи най-добрият си приятел?
- Здрасти Джаксън!
- Днес ще обядваш ли с нас? - попита той като се усмихна. Просто осещах как Юнги го убива с поглед, но трябваше да бъда възпитан.
- Съжалявам, но днес няма да мога! Ще обядвам с брат ми така че чао! - тръгнах напред заедно с Шуга.
/Yoongi pov/
Едвам сдържах смеха си, когато Чим отряза нахалника! Вече сме в стаята по музика и трябваше да се представя...
- Здравейте! Аз съм Мин Юнги или накратко Шуга! Надявам се да ме приемете!
- Добре Мин, можеш да седнеш до Ким! - и така часа започна...
~Skip time~
Часовете свършиха, остана само последния които беше физическо... Потрепвах като се сетих че го карам с класа на Чим! Той+спортно екипче... Тези мисли ме карат още повече да се влюбвам в това прекрасно създание...
_______________________________________
Е, днес няма интересен край, но не успях да го измисля xD... Надявам се да ви харесва! Съжалявам за грешките и до следващата глава!
