Джимин е едно най-обикновено 16-годишно момче. Той има добро и обичливо семейство, приятели, репотация...
-"Какво повече ми трябва" - казваше си Чим...
-"Може би гадже..." - повтаряше му Джънгкук, но Джимин го игнорираше.
Един ден в семейството на м...
- Чимииии~ - чух как Куки ме вика и се обърнах... малкия ми се метна на врата и започнахме да се смеем! Той много мразеше когато му казвах че е малак и винаги ми се цупеше. Беше много сладък докато го правеше, а и аз не лъжех... Беше по малак от мен с цели два месеца! (ех каква разлика...)
- Куки! Какво има?-попитах го като го оставих на земята.
- Нищо хюнг... Просто ми липсваше! - каза той и се усмихна сладко.
- Ама Куки ние се видяхме преди 10 минути... - казах му като се засмях.
- Но то... - Джънгкук тъкмо щеше да ми каже нещо, когато се чуха момичешки писаци. С Кук се обърнахме и видяхме приближавашия се Тае. Щом малчото съзря гаджето си, се затича и му се метна на врата. Една от обожателките на Таехюнг изгледа Куки злобно. Малчото обаче не изостани и бързо целуна страстно любимия си, който безсрамно му отвъщаше...
Абе направо си се изяждаха по средата на училищния двор. Доближих се до влюбените гълъбчета и ги предопредих че ще се прибирам. В отговор получих мрънкането на Кук който все още се натискаше с гаджето си... Обърнах се и тръгнах към вкъщи. По пътя мама ми се обади, а аз директно и вдигнах. Преди въобще да бях започнал да казва нещо тя заговори бързо...
- Чими, с баща ти доста сериозно си поговорихме и решихме че нашето семейство се нуждае от ново допълнение. Дълго обсъждахме тази тема и решихме да осиновим дете. В детския дом се запознахме с едно много приятно момче. Казваше се Юнги! Той ни разказа че когато бил на 10 родителите му починали и нямало къде да отиде за това дожъл в детския дом... Каза също че е на 17 и че догодина вече трябва да напусне домът но няма пари за да си осигури хубав живот. С баща ти взехме единодушно решение да го осиновим! Миличък, моля те бъди мил с него. Ние го закарахме вкъщи, но се наложи да заминем за няколко дни. През това време вие се опознайте! Скъпи, сега трябва да затварям! Обичам те! . . .
- Но ма... мамка му! Затвори ми!
Докато вървях премислих всичко и осъзнах че може би няма да бъде толкова зле... Щом стигнах до входната врата я отворих, но се спънах в нещо и паднах... Ъм... Беше изненадващо меко. Погледнах на гори и видях че съм паднал върху някой...
- Ооо, здравей принцеске! Явно ти си новата ми сестричка! - каза той като залепи на лицето си лукава усмивка...
